364
Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“. Сакото на Брегович, като за бобовдолски купон Костюмът на Горан Брегович прилича на брегова ивица, на моден залив, прокоткал десет метра плат, завъртяни в най-причудливи форми. Сакото е обсипано с безброй стъкълца, блести и мъждука като бобвдолска абитуриентка, става едновременно за перде и за младоженска възглавница. Кое е накарало Горан да се облече така, не мога да предположа, вероятно или е сгоден или кумува на сватба... Имиджа му на сериозен музикант е малко встрани от подобна проба мода, далеч е според мен и от националните му модни привички. Брегович е застанал на брега на една текстилна илюзия, оставяща захарен вкус в погледа. Там се въргалят като в пудра захар мъниста, перлички или каквото са му сложили, но то наистина не допринася много за разкоша на този разкошен талант. Ще отмина панталона, но ще се спра на обувките, толкова колкото е необходимо за да ги сваля и запокитя в морето от кич, което е заляло света. 
Розови шегички килват Аръков вляво? „Ръкави с рози накичи“ пее суичъра на Иво Аръков и ми носи спомени, спомени от отминалите модни дни на Драго Чая. Макар да не съм ги виждал заедно, намирам прилики в гардероба на двамата, напоследък, все повече. Аръков е един шегобиец, знам това, може и да се е обзаложил с приятели, че няма да го познаят и виждате- бил е прав. Искам да се върна към кичестите рози, пролазили като лози белите пространства на дрехата, сякаш търсят сенчесто място за да си починат. И това става точно под мишниците аръкови, извинете, малко над тях. Защо точно рози е предпочел този плейбой, този сърцеразбивач, този, как по-секси да го нарека, Иво...В природата пауни, пернати, хвъркати и пълзящи сменят перушината и кожата си за да оцелеят или привлекат любовни партньори. Аз бих бил привлечен примерно, от това „оперение“, само ако Аръков ми изпее хайдушка песен, така де- виждате зад него е Балкан, ти роден, наш... Чудя се още, как нито една птичка не е кацнала на рамото му при вида на този храсталак, рози и зеленина. Като гледам ръкавките на момчето си тананикам Болката отляво... Чакайте, сетих се- съседката ни в Пазарджик, леля Върба, имаше такъв китеник и го слагаше в хола само за гости. Бог да я прости! Комисията Павлов- с нов моден член... Комисията Балабанов- Павлов се състои от два члена днес. Два члена, ред до редом расли и облечени почти еднакво. Елеци за гюбеци и пози за кючеци бих казал, ако двата члена не ми бяха така мили на сърцето. Ненчо, остроумно и свежо момче, изразява това с розова риза, може би не съвсем розова, изглежда е прана с неподходящ препарат. Комбинацията на дънки, елече и риза никак не е розова, тя дращи погледа като гладно коте врата на хладилник. Митко Павлов /Мите, кога пак ще се видим/, не изостава от тази тенденция, макар неговата риза да синее като „на Русия небесата“- цитат от песен на Бисер Киров. Сиво елече, Митко облече, в дългата, дългата тягостна нощ. Тук има и кърпичка, ако някоя фенка случайно пусне сълза или пък се повтори при Павлов комисият Клинтън- Люински. Искам да продължа, но ще свърша. Глухарчета „обладават“ Нети. Не ти, не ти, сякаш казва облеченото от обичаната певица, омъжена за Дони. Не ти, не ти, ти не си за мен, аз подхождам на друг стил и тип жени, а ти не си от тях, упорито нашепва в ухото ми това парче плат, определило се като рокля. Какво имам предвид- на първо място, изглежда Нети е на сцена и или води или получава награда. Сетивата ми допускат, че това е памучен плат, вероятно годен по-скоро за плажна рокля отколкото за величествен повод. Ако бъркам, моля да бъда извинен. Дрехата ми напомня за онези хипстърски рокли през 80-те повечето от които се оцветяваха в леген по домовете и наистина подхождаха за среща пред Кравай или за купон с цигара и алкохол в бутилка от кола. Огромните глухарчета са като паднали от небето, но пък актрисата с не малък стаж, едва ли е паднала от Марс за да не прецени ситуацията. Ако бъркам, моля да бъда извинен. Щедро колие обикаля шията на Нети и от смутолевените му бръщолевения сякаш и то казва- не ти, не ти, ти не си за мен и аз не съм за теб. Прическата- вятър я вее на бяла кобила, но кавалер съм, нека спра дотук. Куркински, дай го по-свежо, моля... Не, че се очаква от лице като Куркински да се яви на Витошка с лилава нощница или да се окичи като Денди с игли, вилици, лъжици и прочие антична посуда, но днешната му модна изява е малко сърдито- плашеща. Мариус, ще го кажа директно, с надежда да му помогна, донякъде прилича на служител в траурна агенция, чиито първи ден не е минал съвсем добре. Намирам, че костюма не само не му е по мярка но е бил притежаван от другиго, по времето, когато Тано Цолов беше в Политбюро. Самата стойка на актьора- режисьор говори за някаква тъга или отчаяние, въпреки да не виждам причини за това. Та той е все още толкова обичан и пълни залите...Дали да не предпиша на Мариус да посети някое модно ревю, да разлисти списание или просто да си поговори с някой по-компетентен по въпросите на естетиката. Ако желае да го приема аз, имам свободни часове чак през 2035 година. Ако получа гратисен билет за негово представление, ще го приема през 2034!
Розови шегички килват Аръков вляво? „Ръкави с рози накичи“ пее суичъра на Иво Аръков и ми носи спомени, спомени от отминалите модни дни на Драго Чая. Макар да не съм ги виждал заедно, намирам прилики в гардероба на двамата, напоследък, все повече. Аръков е един шегобиец, знам това, може и да се е обзаложил с приятели, че няма да го познаят и виждате- бил е прав. Искам да се върна към кичестите рози, пролазили като лози белите пространства на дрехата, сякаш търсят сенчесто място за да си починат. И това става точно под мишниците аръкови, извинете, малко над тях. Защо точно рози е предпочел този плейбой, този сърцеразбивач, този, как по-секси да го нарека, Иво...В природата пауни, пернати, хвъркати и пълзящи сменят перушината и кожата си за да оцелеят или привлекат любовни партньори. Аз бих бил привлечен примерно, от това „оперение“, само ако Аръков ми изпее хайдушка песен, така де- виждате зад него е Балкан, ти роден, наш... Чудя се още, как нито една птичка не е кацнала на рамото му при вида на този храсталак, рози и зеленина. Като гледам ръкавките на момчето си тананикам Болката отляво... Чакайте, сетих се- съседката ни в Пазарджик, леля Върба, имаше такъв китеник и го слагаше в хола само за гости. Бог да я прости! Комисията Павлов- с нов моден член... Комисията Балабанов- Павлов се състои от два члена днес. Два члена, ред до редом расли и облечени почти еднакво. Елеци за гюбеци и пози за кючеци бих казал, ако двата члена не ми бяха така мили на сърцето. Ненчо, остроумно и свежо момче, изразява това с розова риза, може би не съвсем розова, изглежда е прана с неподходящ препарат. Комбинацията на дънки, елече и риза никак не е розова, тя дращи погледа като гладно коте врата на хладилник. Митко Павлов /Мите, кога пак ще се видим/, не изостава от тази тенденция, макар неговата риза да синее като „на Русия небесата“- цитат от песен на Бисер Киров. Сиво елече, Митко облече, в дългата, дългата тягостна нощ. Тук има и кърпичка, ако някоя фенка случайно пусне сълза или пък се повтори при Павлов комисият Клинтън- Люински. Искам да продължа, но ще свърша. Глухарчета „обладават“ Нети. Не ти, не ти, сякаш казва облеченото от обичаната певица, омъжена за Дони. Не ти, не ти, ти не си за мен, аз подхождам на друг стил и тип жени, а ти не си от тях, упорито нашепва в ухото ми това парче плат, определило се като рокля. Какво имам предвид- на първо място, изглежда Нети е на сцена и или води или получава награда. Сетивата ми допускат, че това е памучен плат, вероятно годен по-скоро за плажна рокля отколкото за величествен повод. Ако бъркам, моля да бъда извинен. Дрехата ми напомня за онези хипстърски рокли през 80-те повечето от които се оцветяваха в леген по домовете и наистина подхождаха за среща пред Кравай или за купон с цигара и алкохол в бутилка от кола. Огромните глухарчета са като паднали от небето, но пък актрисата с не малък стаж, едва ли е паднала от Марс за да не прецени ситуацията. Ако бъркам, моля да бъда извинен. Щедро колие обикаля шията на Нети и от смутолевените му бръщолевения сякаш и то казва- не ти, не ти, ти не си за мен и аз не съм за теб. Прическата- вятър я вее на бяла кобила, но кавалер съм, нека спра дотук. Куркински, дай го по-свежо, моля... Не, че се очаква от лице като Куркински да се яви на Витошка с лилава нощница или да се окичи като Денди с игли, вилици, лъжици и прочие антична посуда, но днешната му модна изява е малко сърдито- плашеща. Мариус, ще го кажа директно, с надежда да му помогна, донякъде прилича на служител в траурна агенция, чиито първи ден не е минал съвсем добре. Намирам, че костюма не само не му е по мярка но е бил притежаван от другиго, по времето, когато Тано Цолов беше в Политбюро. Самата стойка на актьора- режисьор говори за някаква тъга или отчаяние, въпреки да не виждам причини за това. Та той е все още толкова обичан и пълни залите...Дали да не предпиша на Мариус да посети някое модно ревю, да разлисти списание или просто да си поговори с някой по-компетентен по въпросите на естетиката. Ако желае да го приема аз, имам свободни часове чак през 2035 година. Ако получа гратисен билет за негово представление, ще го приема през 2034!
Коментирай