Жени Калканджиева горда с дядо си!Футболна Германия до САЩ
94-та ни биеше навсякъде, където ни пипне. Има обаче една славна битка с немците, за която малцина знаят, но Мис България Жени Калканджиева няма да забрави никога. [caption id="attachment_445318" align="alignright" width="300"]
Жени Калканджиева се гордее с дядо си[/caption] Причина за това е, че в нея е участвал и дядо й Никола. Годината е 1935 година, датата 26 май, а мястото - София, игрище „АС 23”. Пратениците на хитлерофашизма са сразени с 2:0, а треньор на националния ни отбор е Никола Калканджиев, дядо на шестата ни по красота. През 30-те години България рядко играе с футболисти от Запада. Вместо това взима участие в приятелски мачове с Югославия, Румъния и Гърция. През пролетта на 35-та година обаче Германия изненадващо обявява, че ще играе с футболистите от София. На следващата година с Олимпийските игри в Берлин и правителството на Хитлер иска да покаже на света мощта на немските спортисти. Представителният тим на страната няма възможност да дойде в България, тъй като на същата дата има уговорен мач с Чехословакия в Дрезден. Но от Берлин изпращат втория си най-добър отбор под егидата на треньора Ото Шмид.
По това време треньор на българския тим е Никола Калканджиев. Година по-рано той е прекратил състезателната си кариера като бивш играч и шампион на „Славия” и е носил екипа на националния тим, пише вестник "България днес".
Сега му се пада тежката задача да надхитри немския треньор, за да победят българските футболисти. „Над 15 000 души публика е имало на мача на стадион „АС 23”. В официалната ложа е премиерът Андрей Тошев. Гьоринг също каца на летището в Божурище същия ден, но не отишъл на мача, а на среща с цар Борис Трети. Вместо него на трибуната е министър Ойген Рюмелин”, спомня си миската. Българите играят в червени екипи - немците в бяло и черно. В началото късметът е на страната на гостите, но след това вратарят Савов пази от всякакви голове вратата, а реферът също помага веднъж и патриотично отменя гол на немците. Имало ли е , или е нямало, не може да се каже, тъй като няма записи от онези години. Междувременно публиката надъхва тима с националния химн, „Шуми Марица”, „Тих бял Дунав” и други патриотични мелодии, разказва Калканджиева. И идва първият български гол - от Никола Стайков - Топето, а докато немците се ядосват за попадението във вратата им, получават и втори гол - от Любомир Ангелов - Старото. Възпитаните гости отдават заслуженото на отбора на България, а Ото Шмид казва, че съперниците са били „бързи и добре умеят да си подават топката”. А след това заедно с тях поливат победата. „Винаги съм се гордяла с моя дядо. Когато се е случило това, на днешната дата - 26 май, 1935 година, той е бил на 33 години. Аз пък съм потомствена славистка”, казва днес Жени Калканджиева.
Коментирай