Калин Терзийски се размина на косъм с Европейската награда за литература!Писателят Калин Терзийски
хранеше големи надежди да се сдобие с Европейската награда за литуратура, която бе присъдена вчера във Виена. Уви, за жалост, творбата на Кайо остана неоценена от Европа. Ето какво обясни той по случая часове по-късно: [caption id="attachment_415758" align="alignright" width="300"] Калин Терзийски се размина с мечтаната европейска награда[/caption]
"Ееее, да! Раздадоха се наградите в конкурса на награждаваните с Европейската награда, която става на 10 години. Както очаквах, наградените разкази бяха социално ангажирани и на актуални теми. Така беше и по време на социализма.
Сърбите показаха, че ценят писателите си - и сръбската писателка Йелена Ленголд спечели наградата от гласове на читателите (което ще рече - приятели във фейсбук и други социални мрежи, всъщност, за нея е гласувал сръбския народ). А румънката Йоана Първолеску спечели наградата на журито, разказвайки тъжна румънска история. Аз (чрез своя разказ) се бях пошегувал, бях си поиграл, бях поекспериментирал и бях заложил известна сума от кредита на суетата си в една причудлива история. Радвам се, че с този разказ отново заявих позицията си. А тя е, че изкуството е единствената наистина свободна територия, достъпна за човека. Само там и може, и трябва да си позволяваме всичко. Единстеното, което не бива си позволим там, е да бъдем обикновени и банални.
Сега, като се замислям, си казвам така: Ако трябва да напиша една нарочно социално ангажирана история, за да спечеля нещо, след това ще трябва да вложа всичко спечелено, за да лекувам лошия вкус в устата си, останал от преглътнатата неискреност.
И си казах също, че социално ангажиран си само тогава, когато пишеш неща, които искрено те вълнуват. Който пише, за да угоди на другите, а не на своя вкус и всъщност - на своята изтънчена съвест - той все едно се опитва да вдене конец в игла, мятайки конеца от сто метра - към ушите на иглата, обърнат с гръб.
Затова аз излязох от церемонията с добро чувство и си казах на изхода: А сега остава и повече хора да повярват, че да си абсолютно автентичен и напълно независим е най-важното в изкуството - и всичко ще бъде наред!
Както казва Джак Керуак: И тогава в съня ми се яви Авалокитешвара - чуващият и отговарящ на молитви - И каза: И не забравяй, че най-важната ти задача е да напомняш на хората, че са напълно свободни!", написа Калин Терзийски.
Коментирай