Влюбената Ваня Червенкова: С Даниел сме били заедно в минал живот, ще бъдем и в следващ! (виж тук)

Ваня Червенкова е открила истинската любов в живота си!Ваня Червенкова винаги

е била в епицентър на вниманието. Житейската й съдба е белязана от редица успехи, но и от драматични събития, които не всеки би могъл да понесе на плещите си. Каквото и да се случва, тя винаги се измъква от ситуацията, защото, по думите й, е любимка на Бог. [caption id="attachment_424152" align="alignright" width="300"] Ваня Червенкова е истински щастлива[/caption] През последните 2 години амбициозната бизнес дама е на седмото небе от щастие. В житейския й път редом до нея е джудо надеждата от националния ни отбор Даниел Дичев. Двамата са в Япония, където спортистът преди дни приключи следването си. Червенкова пък присъства на специалната церемония под патронажа на японския император Будокан. Пред „Уикенд” тя споделя, че се чувства изключително горда от успехите на любимия си мъж и много щастлива от факта, че роднините му – в това число и японското му приемно семейство, са подкрепили връзката им.

- Г-жо Червенкова, посрещнахте рождения си ден в Япония, плътно до вашия любим Даниел...

- О, да, заминах за Страната на изгряващото слънце с огромно желание, защото приятелят ми се дипломира в най-стария токийски университет, завърши висшето си образование, което е голямо събитие и нов тласък в живота му. Щастлива съм, че имах възможност да сваря и уникалният природен феномен – Сакура, така се нарича цъфтежът на японската розова вишна. Имах две мечти напоследък – да видя Северното сияние и цъфтежа на японските вишни – вече мога да се похваля, че ги реализирах. Между другото, с Даниел се запознахме и станахме двойка точно по това време – на цъфтежа на вишните, някъде около празника Ханами, което в превод на български означава „гледане на цветовете”. Някога представителите на висшата класа са гледали цъфтенето на вишните и са се вдъхновявали за писане на стихове. Съвременните японци се разхождат сред дърветата и се наслаждават на красотата им. Сакурата олицетворява силата на духа и стремежа към съвършенство. Била съм много пъти в Япония, но понеже цъфтежът е изключително кратък, все не успявах да ги видя. А този път ще случа, защото ще постоя по-дълго. Посрещнах рождения си ден в изискан ресторант с любими хора.

- Нещо като 50-годишнината ви ли, която посрещнахте в най-високия ресторант в света в Дубай – в кулата „Бурж Халифа”?

- Ресторант „Атмосфера” на „Бурж Халифа” е истинско бижу, нещо, което не може да се опише с думи, защото трябва да се преживее. Второто място след него е ресторанта на „Скай тауър”. Тази сграда е втора по височина в света след „Бурж Халифа”. Реших да заведа на празнична вечеря японското и българското семейство на Даниел. Негови приемни родители в Яхпония са семейство Шушида, изключително мили и възпитани хора. Избрах мястото, защото гледката е наистина уникална. Разбира се, едно тържество не може да мине и без наши приятели. Мислех, да везма кораб и да обикаляме Токио, но се отказах от идеята. Реших, че ресторантът ще е по-подходящ. Приятелят ми подготви една необичайна изненада, за която научих от наши познати – случайно, той иначе умее да пази тайни.

- Годежен пръстен ли да очакваме след завръщането ви от Япония?

- О, не, не! Той знае, че аз съм дипломиран пилот и за това ме изненада приятно, подарявайки ми екскурзия с хеликоптер над Токио. Мога да пилотирам и така имах възможност са управлявам летателния апарат над японската столица. Изключително съм му благодарна и трогната от този невероятен подарък. На мен ми трябват такива неща – силен адреналин, емоции с незабравим заряд. Може би Даниел ме познава вече достатъчно добре и за това е уцелил десятката в подаръка.

- Как ви приемат японското и българското семейство на половинката ви?

- С благословия, за което съм им благодарна. В Страната на изгряващото слънце хората са изключително консервативни. Когато един европеец там постигне ниво като това на приятелят ми, то той задължително трябва да има приемно японско семейство. Неговият японски баща е на върховни позиции в Световния център по джудо „Кудо кан”. Той е и съветник на министъра на младежта и спорта. Приемната му майка е служител на японското външно министерство. Даниел е като техен син. Изключителни хора са. Българското му семейство е също много добро. Майка му и сестра му са с нас в Япония. Баща му е починал отдавна. Даниел и възпитан и най-вече човечен, сърцат мъж. Разбира ме отлично и познава душата ми. Аз не харесвам материалните подаръци, защото мога сама ди си купя всичко, което си поискам. Но държа на емоциите, на преживяванията. Ако пуснат екскурзия до Луната, бъдете сигурни, че веднага ще си купя билети за кораба, за да празнувам там.

- Притеснявате ли се от старостта?

- Не, въобще не мисля на колко ставам. Какво значат многото години – че си живял по-дълго на тази земя. Има възрастни хора, които живеят с десетилетия и стигат преклонна възраст, но нито една от тези години не е била смислена и изпълнена със съдържание. Аз предпочитам всеки месец да е наситен. Дори органически се чувствам перфектно и много добре, защото все още нямам бръчки, нито пък някакви сериозни интервенции по тялото. Романтично настроена съм и мисля, че има какво още да опознавам от света. Не мисля, че ще се променя много с годините. Ще запазя русия цвят на косата си, може би ще я подстрижа късо, ще чета и ще пиша романи. Искам да имам и лабрадор до себе си. За съжаление любимите ми кученца ще са починали до тогава. Те са втората ми голяма любов след дъщеря ми Никол.

- Сериозно ли говорите?!

- Напълно! Вече са доста възрастни и всеки ден се будя с мисълта дали ще оцелеят, дали я са яли, добре ли са, разходени ли са. Винаги ми липсват. Особено, когато съм в чужбина. Треперя над тях. Моля се: „Господи, отнеми ми една година от моя човешки живот и дай на кученцетата ми”. Минава време и пак почвам да се моля на Бог – ако иска и две години да ми вземе от живота, но да са по-дълго живи кучетата ми. Любовта ми към тях е безкрайна. Ако нещо се случи, не зная как ще го преживея. А съм силна жена, която доста неща е видяла и преживяла. Кученцата ми не са част от семейството ми, те са част от мен самата.

- Можете ли да живеете без любов?

- Не, защото любовта няма граници и измерения. Тя е единственото чувство, което може да отвори и най-добре залостените врати. Човек е роден да обича – друг човек, животни, природа. Аз съм страхотно вярваща. Моят живот е белязан от съдбовни случки, съдбовни любови. При мен всичко е кармично. Аз съм галеницата на Господ, негова любимка съм. Сигурна съм, че много ме обича. Сигурна съм и че неслучайно ми изпрати Даниел. Покрай него аз подмладявам, а той покрай мен помъдрява. Даниел ми показва нови светове, които не познавах. Двамата взаимно се допълваме. И добре, че не обръщаме внимание на злобарите в България, които направиха всичко по силите си да отровят отношенията ни. Е, не им се получи. Любовта ни стана още по-силна.

- Значи сте свикнали да не обръщате внимание на коментарите, подмятанията, намеците...

- О, да - и това е урок, който се учи. В началото тежко приемах злобата и негативизма, който идваше дори от хора, които са видели само добро от мен. Изключително съм щастлива, че неговата майка прие нашата връзка. Нещо повече, даде ни напътствията си за живота, благослови ни. Така сърцето ми получи пълно спокойствие и хармония. При нашата необичайна връзка и разлика от 24 години, да не получа благословията от родители, приятели и роднини – щеше да е ад, а не любов. Най-близките ми хора и приятели винаги са ни окуражавали и са ни се радвали, но се притенявах как това ще бъде изтълкувано от семейството му. Слава на Бог, че всички ни разбраха и ни приеха такива, каквито сме. Видяха, че нашата любов е истинска и съдбовна.

- Допускате ли, че в духовен план връзката е далеч по-стара?

- Убедена съм. Вярвам, че има реинкарнация по простата причина, че вече съм била горе, тоест на мястото, където живите хора се притесняват да отидат и зная как е там. Убедена съм, че Господ ни връща по няколко пъти на Земята, също така ни изпраща и на други места във Вселената, докато не получим съвършен вид. А когато това стане, ще бъдем готови за истинското си възнесение към едно далеч по-чиста енергия. Даниел съм го виждала и срещала и в предишен живот. Категорична съм, че и в следващ живот пак ще се срещна с него. На 10 март отбелязахме поредната годишнина от нашата връзка в Турция. Прекарвахме часове в приказки край Босфора. И двамата усещаме и знаем, че имаме и духовна връзка. Дъщеря ми Никол също благослови Даниел, радва се на любовта ни. Тя приема всичко, което мен ме прави щастлива. Двамата изключително много си допаднаха, намират общ език. Бих казала, че ние двамата сме хора на 21-и век. Емануел Макрон и съпругата му Бриджит имат точно колкото нас с Даниел разлика във възрастта. Цеца Величкович също ходи с доста по-млад от нея, Моника Белучи и тя, такава е световната тенденция. В това забързано време са важни душите на хората, не възрастта им. Виждала съм глупаци на по 55 години и гении на 25. Годините са една условност!