Венци Мицов направи убийствен коментар за скандала с Антонина и Вапцаров!
От няколко дни гърми скандал в публичното пространство. Защото чалгарката Антонина си позволи на омаскари едно от най-нежните стихотворения на Вапцаров „Прощално”. Венци Мицов изкърти с думите си и ни накара да се замислим сериозно: „Гледах репортажа на Нова, посветен на фолкпевицата, изрецитирала Вапцаров върху така характерния за българската музика макам хиджас и полегнала върху разголен и епилиран момък. [caption id="attachment_407518" align="alignright" width="271"]
Венци Мицов с каментар-трепач[/caption] Имам няколко забележки по темата: 1. Към водещата – не, госпожо водеща, поп – фолка не е субкултура. Той е мейнстрийм. Достатъчен е факта, че в сутрешните блокове, в съботно – неделните ви предавания и така нататък можеш да попаднеш не с изпълнение на струнен квартет от Шостакович, а с рецитиране на Вапцаров в скромно облекло е категорично доказателство на тезата ми. Но ако не вярвате, да допълня, че някои от комерсиалните телевизии у нас излъчват цели поп – фолк масиви по празниците, щото, нали, трябва да се подкрепя българската музика…па макар и създадена по модел на анадолският импресионизъм. 2. Към поетесата – с цялото ми уважение към вас – но начинът, по който се води тоя разговор за изкуството като някаква свещенна крава, отблъсква младите. Говорете интересно за изкуство. Разказвайте истории. Говорете на езика на съвремието и ви гарантирам, че ще увлечете поне 10 души за каузата. В противен случай певицата Антонина ще спечели и след 30 години „Вяра“ на Вапцаров ще е известна като „текст за песен на Антонина“. 3. Към певицата – не, скъпа ми Антонина, това не е провокация. Това е най – обикновена мазна чалгия, в която вие показвате отлично тяло, младежът до вас – също, но песента е пълна скука. Изсвирена на хитър – петър, някакъв „Korg pa“ еди колко си патерн с аналогово соло, напомнящо зурна. Върху тоя фон и Бодлер и Аполинер да рецитирате, и те ще се превърнат в чалга.И не, Вапцаров не са го обесили. Но това е друга тема, свързана с българското образование. 4. Към медиите – скъпи медии. Това, че отразявате музиката само когато има скандал, няма да го коментирам. Нито ще коментирам един показателен случай, в който родители на деца с увреждания са търсели ефир в едно от предаванията в комерсиалните телевизии, а редакторите на предаването са попитали дали има бити подобни деца, и че, ако няма, не е интересно за ефира. Но не мога да не кажа, че в случая певицата Антонина си е научила урока отлично и по тоя начин тя влезе в новините и коментарите на всичките ви предавания. С вашите камъни по вашата глава. Но после не размахвайте пръст и не търсете вината за опростяването само в училищата и само в учителите, щото, за разлика от тях, вие вземате многократно по – високи заплати. 5. Към онези, които искат да забраняват песента… Ами не, няма да можете. Давността на авторските права е 70 години. Говори се за увеличаване на давността, ама още не се е случило. А ако искате да забранявате всичко, което не ви харесва, то тогава защо се борихме за демокрация? Не, песента на Антонина трябва да я има. И тя трябва да се превърне в паметник на лошия вкус, възпитан и култивиран в последните 30 години, в които всички пестят от култура, образование, наука… А към един виден радетел за забрана на песента – уважаеми господине, вие, като член на комисиите към НФ „Култура“ да не би да финансирахте нещо, което се различава от чалгата особено? 6. И накрая към махащите с пръст в социалните мрежи – уважаеми приятели. А когато се възторгнахте от „Мотел“ на Азис не ви дразнеше поп – фолка, нали? Щото Азис според вас възпявал „интеграцията и либералните ценности“? Сега си мълчете, защото двойния стандарт ви е присъщ, ама аз, за съжаление, имам памет. За другите не гарантирам, но аз помня. Живеем в поп – фолк страна. Медиите са поп – фолк. Политиката е поп – фолк. Дори и опозицията е поп – фолк. Половин час Нова ни занимаваше с кръчмарско – чалгаджийски скандали между Марешки и патриотите. Не съм сигурен кое е по – нелепо – песента на Антонина или обществено – политическия живот у нас. Това поискахте – това получихте. Сега имаме две опции – или бавно и постепенно да започнем да градим новата си култура (и ако може без псевдограждански проекти на Кьосев), или да се запасим с много салфетки и да гласуваме с тях на следващите избори…“, написа Венци Мицов.
Коментирай