Двайсет години след като изпя големия хит „Зелено”, който я направи звезда и се превърна в нейна визитна картичка, поп-фолк певицата Ина е далеч от светлините на прожекторите. Тя е първата чалга певица, снимала се за "Плейбой".Ина работи като учител в една от най-големите и хубави детски градини в София.

Споделя, че контактът с толкова много деца я зарежда с много положителни емоции. [caption id="attachment_435875" align="alignleft" width="300"]Ина Преди 20 години Ина беше огромна звезда, а сега работи в детска градина[/caption] Понякога приема участия за ретро партита, но държи те да са в София или в близост до столицата, тъй като е майка на две деца и работеща жена и денят й започва в 6,30 ч. сутринта. „На тези участия идват предимно млади хора и учудващо за мен е, че знаят и се забавляват на песни, създадени преди 15-20 години. Това ме радва и си казвам: „Значи си е струвало”. Ина споделя, че сцената й липсва, но не смята за завръщане под светлините на прожекторите. „Смятам, че всичко е до време и човек трябва да е реалист. Аз дълги години съм извън сцената и не знам едно евентуално завръщане дали би било ефективно. Има толкова млади колеги, нека им даден път”, казва пред „Телеграф" звездата. Ина се връща в годините, когато продуцентът й Ненчо Касъмов й предлага да изпее „Зелено”. Чува мелодията, която й свирят на пиано, и я изпява, без да знае, че това е гръцко парче. После, когато чува оригинала, си казва: „Боже, аз какво съм пяла”. Тази песен я превръща в звезда за кратко време. Следват още много успешни хитове, но този става нейната визитка и така е до днес. „Жанрът много се промени. В някои отношения към по-добро, особено като качество на звука и качеството на клиповете. Но твърде многото продукция, която бълва всеки ден, направи така, че песните да имат кратък живот. Хората сякаш се пренаситиха. Днешните песни нямат шанса да останат толкова дълго във времето. Няма я тази мелодичност. Парчетата, които ние, певците от моето поколение, пеехме, бяха лесно запеваеми и може би затова се превърнаха в такива хитове, които се слушат и днес”, казва Ина. Днес Ина има стабилно семейство – любящ мъж и две момчета, които не са наследили нейния музикален талант, но са меломани. Тя няма болни амбиции за тяхното бъдеще, но иска да ги възпита да станат добри хора.