Радина Боршош е влюбена в по-голям мъж, досущ като героинята си Рая в новия сериал „Ягодова луна”. В поредицата госпожицата „залита” по пожарникаря Георги – в ролята е Александър Сано. Той пък е подчинен на баща й - шефът на пожарната, и се играе от Асен Блатечки, който режисира сериала заедно с Димитър Гочев и Зоран Петровски. Сериалът е изпълнен с напрежение, обрати, заплетени ситуации и сложни отношения, които поставят на изпитания героите. За щастие това е само на екран. В реалния живот Радина Боршош и любимият й се радват на хармония и спокойствие.
Лъчезарната актриса, която е от последния клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов” в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” в партньорство с Теодора Духовникова, Иван Юруков и Дарин Ангелов, с които играе и в „Лисичета”. В постановката „Три високи жени” пък младата актриса си партнира с голямата Мария Стефанова, известна с ролите си и в златните ленти „Вчера”, „Златният век”, „Баш майсторът”, „Всичко е любов”, „Любимец 13” и други. [caption id="attachment_440918" align="alignleft" width="300"] Радина Боршош[/caption] Сега, когато вече се изявява и в сериала „Ягодова луна”, Радина Боршош без съмнение бързо се нареди до популярните млади актьори, печели симпатии и комплименти, но, както си му е редът, трябва да се справя с високата доза любопитство към личния й свят. А той е изпълнен с мечти за нови професионални върхове, любов към театъра, конете, живота, семейството и гаджето си. И въпреки че Радина Боршош все избягва да говори за мъжа, който владее сърцето й, в артистичните среди отдавна се знае, че това е талантливият фотограф Владимир Томашевич. Той също е доста успешен в професионалната сфера, в която работи, има доста проекти и едва ли ще е пресилено, ако се каже, че е любимият фотограф на много нейни колеги в Народния театър. Двамата се запознали покрай общи приятели. В началото били именно такива, но с времето чувствата им прераснали в любов. За него Радина е муза. За нея Владимир е любов, подкрепа, опора. Двамата живеят заедно вече от доста време. Не крият, че са щастливи. И все пак актрисата категорично отказва да обсъжда личния си живот. „Живея с моя приятел, който е фотограф. Много му се възхищавам и се вдъхновявам от работата му... Живеем прекрасно, хармонично. Да имаш любов, работа, семейство – това е всичко”, споделяла е Радина Боршош. Тя стартира кариерата си само на 16 години, когато се снима в късометражния филм „Солвейг” на Яна Титова. „В 12-и клас се явих на изпит за школата на Малин Кръстев. Днес личи не само подготовката, която е преминала и продължила в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а и страстта й към професията. Преди да припознае актьорството като свое призвание, Радина мечтаела да стане археолог. „Събирах стари четки за зъби, заравях жълти стотинки в земята и после ги „намирах” и ги почиствах с четките, както правят истинските археолози”, споделяла е актрисата. След като гледала цели 7 пъти спектакъла „Хъшове” на Александър Морфов, наистина се влюбила в театъра. В частната езикова гимназия, която завършила, имало театрален кръжок, но така и не успяла да се запише. Така че нейният път в професията започва от школата на Малин Кръстев. „Изпитвам безпрекословна любов към Малин. И до днес му се хвърлям на врата на улицата. Безкрайно съм щастлива и благодарна, че го срещнах, както и за цялата любов и грижа, с които работеше с нас, „глутницата“, така наричахме студията. Следващият й голям учител е Стефан Данаилов, на когото тя се възхищава не само, защото е „чудовищен артист”, а и защото е успял да се съхрани като човек. „Надявам се, че и това съм усвоила от него – умението да не тая зло в себе си, да запазя душата си лека”, споделяла е Радина, която преживя изключително тежко загубата на Мастъра, както всички други негови студенти, колеги и почитатели. Любопитна подробност е, че на изпитите в НАТФИЗ, красавицата се явила с монолог от „В полите на Витоша” на Яворов. Разбрала, че Стефан Данаилов играл в тази пиеса навремето, и я връхлетяла паника, защото осъзнала, че ще е много критичен. Страх, треперене... Издържала изпитите, даже и последния кръг, който е пред публика. На другия ден отишла на т.нар. стена на плача пред Академията, където изнасят списъците с резултатите от изпитите и класиранията. Гледала, гледала – няма я. Въобще в целия списък. Нито сред класиралите се, нито сред резервите. Втори път гледала – пак я няма. „Не можех да повярвам, че чак толкова зле съм се спраивла, че дори не са ми написали двойката. На третия път видях, че съм на първо място. Бях супер развълнувана, дълго време не можех да се овладея и да се обадя на майка ми”, споделяла е Радина Боршош. Майка й Искра Владимирова, която е продуцент в Би Ти Ви, винаги е вярвала в нея. С баща й Мирослав Боршош са разделени отдавна, но Радина е изтъквала, че е „дете, израснало с много любов и грижи”. Тя има две сестри. И те обичат конете, като нея. Самата Радина имала всички данни да стане шампионка по ендюранс, дисциплина в конната езда, но искала да запази чиста любовта си към конете, да не я превръща в състезание. „Научих се да яздя на 11-годишна възраст. Когато яздя, сме аз и кончето. Пречистваща емоция”, казвала е Радина. Лъчезарната й усмивка винаги е издавала, че в нея цари щастие и любов. И те са най-важните й ценности, става ясно всеки път, когато заговори за важните неща в живота си. „Мъжът до мен е щастие, любовта е щастие, театърът, ролите, приятелите, семейството”, споделяла е Радина и продължава със слънчевата сутрин, мирисът на кафе, да разгърне първата страница на новата пиеса, по която започва да работи, да изкрещи някой - „камера работи”, да слуша любима музика, да се вижда с приятелките си, да пътува. „Тогава съм щастлива, цяла. Нещастието е да загубя всичко това, там, където пълзят страхове, има самота и където не е останала вяра”, казва младата актриса. За нея сцената е съдбовна среща. Емоцията, с която пристъпва в театъра, е несравнима. Желанието, страстта да принадлежи там. Дори прахта в театъра й е скъпа. „И усещането, че се разтваряш в нещо необятно, огромно, нещо, което го е имало преди теб и ще продължи много след теб! Когато тръгвам към театъра, дори походката ми се променя, ставам лека като перце”, споделя Радина. Смята, че талантът може да се реализира напълно само, ако имаш характер. Винаги ще помни думите на Мастера. Той казвал, че актьорската професия не е спринт, а маратон. „Може да сте по-напред или по-назад, може да изоставате или да сте първи, но не трябва да спирате, трябва да работите и да се развивате непрекъснато, само с характер може да издържите и да останете дълго на сцената и в съзнанието на хората”. Дано имам тази сила в себе си!”, споделяла е Радина, пише Уикенд.
Коментирай