Любо Киров има необичайно желание. „Ако някъде се изгубя във времето…”, сподели хитовият певец при последната си медийна изява и допълни, че би искал да бъде изпратен от този свят с парти, а не с погребение. Идеята му се появила след като самият той пял на прощално тържество. Такава била молбата приживе на негова приятелка. „Това беше много странен казус - да правиш парти и да пееш на парти, за да изпълниш предсмъртно желание е много интересен казус и аз нямаше как да откажа”, сподели Любо.

Изборът му не е толкова изненадващ, тъй като обичаният певец е силно вярващ. Това се знаеше и преди, но може би едва в края на миналата година почитателите му ясно съзнаха колко всеобхватна е отдадеността му към Всевишния. В навечерието на Коледа певецът представи с видео най-личната си музикална изповед „Всички пътища водят към теб”. Любо пее в клипа с насълзени очи, а посланието му е разтърсващо. С тази песен той насочи вниманието към вътрешния ни свят, безкомпромисната вяра в самите нас и висшата сила, която ни направлява. Тогава той заяви, че тази песен не е за Коледа, а е и за след това. „Песен, отправена към Бог, който ни кара често да се поглеждаме отстрани и да се вслушваме навътре”, сподели Любо. Той е автор на текста, както на почти всички свои песни, участва и в създаването на музиката. Така че няма никакво съмнение, че хитовият изпълнител е преминал през емоционалните катаклизми, за които пее, и е извървял пътя до изнамирането на своята вътрешна сила. [caption id="attachment_440225" align="alignleft" width="300"]Любо Киров Любо Киров вече мисли за погребението си[/caption] „Аз се спасявам с музиката - от целия свят, от себе си. Правейки музика изграждам стени, които да ме предпазят от външния свят и външното влияние. Човек, който сам пише текстовете и музиката си, в крайна сметка говори сам на себе си - разказва на себе си истини, които вербално трябва да чуе сам от себе си. Това е като молитва - ако не го изречеш, няма такава сила”, сподели Любо преди дни. Той е откровен за предизвикателствата в живота си, а и тези вътре в себе си, които е успял да преодолее. Нито една негативна емоция не му е чужда, както на всеки човек. Преживял е и болка, предателство, липса, това да ги липсва някого, да нямаш, да искаш, да можеш пък да не се случи, да си недооценен, недоразбран, недоизказан. Може би защото добре са му познати всички тези вътрешни борби, през които всеки преминава в даден етап от живота си, Любо се научил да ги приема философски и да се спасява с вярата в Бог и с музиката. „Понякога, когато сме „долу”, вадим едни такива резерви, които не сме предполагали. И ако не паднем „долу”, ние не можем да разберем, че имаме такава сила и такава резерва, която е извън човешка понякога. Защото когато си в една добра, комфортна среда и в комфортно емоционално състояние, ти не правиш особени усилия за каквото и да било”, казва Любо. Допълва, че може би инстинктът за оцеляване се проявява тогава, когато наистина има нужда. И дава индикация кой си, защото там, „долу”, се взимат решенията. В този смисъл певецът цитира и библейска истина, която прочел наскоро – „В моето безсилие се изрази неговата сила”. С времето Любо се е научил, че „никога не трябва да се разглеждат нещата толкова крайно”. Вече брои до 10 по-често. „Започнах да разглеждам нещата не като черни и бели и не като горе и долу”, споделя Любо личните си уроци. Той признава, че не е вярвал, че ще успее да сбъдне мечтата си в такива мащаби, а именно да е сред най-обичаните изпълнители и млади таланти да се явяват с негови песни на кастинги за музикални състезания. Казва, че за него е голям комплимент. „Чувствам се като смислен герой в музиката”, споделя певецът. Ако някой се мотивира да прави музика заради това, че той е правил преди него, значи е изпълнил може би най-главната задача. Според Любо гласът е само инструмент и артистът първо трябва да има какво да каже. Не е задължително той да е добър или да е пример. Трябва да е това, което е, и да разкаже това, което му се е случило на него. „Ако няма истина, която да излиза от този артист, той просто е един занаятчия, който много добре пее”, казва Любо. Няма съмнение, че неговите песни са сред най-емоционалните в родната музика, именно защото са преминали през сърцето му. Любо е автор на почти всички текстове, които е изпял. Сред изключенията е колаборацията с Павел и Венци Венц „Не бих могъл”. За този текст Любо казва, че не е имал колебание, макар да не е участвал в създаването му. Просто го усетил като текст, който самият той бил написал. Навръх Деня на влюбените се състоя премиерата на кавър на „Мога” – една от една от най-известните песни му песни, в дует с Михаела Маринова. Песента е част от първия самостоятелен албум на младата изпълнителка „Стъпка напред”. „Разбира се, че дразня една част от хората - дразня ги с това, че правя каквото си поискам”, казва Любо за свободата, с което твори музика. Той не се притеснява да рискува с нови проекти и да излиза от познатия си образ. Любо се води единствено от вътрешното си усещане дали в проекта е себе си или не е. Той често залага на контрасти в песните си, за да представи по-ясно идеите си. Любо смята, че животът и хората са изпълнени с контрасти. „Пазя съкровено всичко, което е минало през мен, защото е изиграло важна роля, за да мисля по този начин днес”, казва Любо, цитиран от Уикенд.