Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.Чичо Томовото сако не ни изненадва

Никакви изненади от страна на Богдан Томов, който има обичаен уклон към бежево и шоколадово. Ризата е отклик на минали визии, дълбоко замразявани в зимниците на едно достолепие, но също така е скука. Заразителната му усмивка може да прикрие всяка естетическа грешка и да му издейства чиста естетическа повинност за петилетка напред. Но питам се, тогава пак ли Томов ще ни се яви на поправителен с черни панталони и кой знае какво сако. Черното изглежда е семеен избор, отразен и чрез съпругата му Галя, също като него лъчезарна и добре приета в светските салони. Добре е звезда като Томов да блести по светския паркет, но трябва ли, о, Боже, цветът на ризата му да е съобразен с паркета. [caption id="attachment_434194" align="alignleft" width="274"]Евгени Минчев Евгени Минчев с нова порция за звездите[/caption] Кристина се увлече по шлиферите Кристина Димитрова е като подранила пролет. Вмъква се в междусезонието бляскава и свежа, като че е вървяла един следобед по Шанз Елизе или друга модна дестинация,като Пето авеню, да предположа. Шлиферът очевидно е модната находка на певицата, защото с такъв бе коментирана и предходната седмица. Този обаче е напълно подходящ за всеки червен килим, бил той и онзи в кухнята. Обратно на шлифера, долната част на облеченото ме стъписва с фантазията си, приличаща на лековерна тапицерия в скромен дом. Общото излъчване на Кристина търси според мен минали овации и наистина се доближава до тях. Но аз търся съвременните такива, дори и бъдещите. Дяволът носи скука на Мерил Стрийп Нито настъпващата астрономическа есен, нито онзи невидим сезон, който ни обезсърчава вътре в нас може да обясни статичната скука в облеченото от двете обичани звезди. Робърт Де Ниро, от когото нямам големи очаквания, свисти в мрачни тонове, тонове от които са съсредоточени в сакото му. От моя гледна точка, направо бих повишил в чин палто същото, защото с необяснима текстилна мощ обгръща крехкото тяло на актьора. Кажете ми, прав ли съм да мисля, че поставената отдолу блуза, която освен, че е практична за дълго пътуване с бавен влак, не носи никаква светла модна идея… Цялата прическа скандира, че може би привърженик на Вагнер я е правил , в която като в птиче гнездо се е заселило отчаянието и пустотата. Ако модата е заразна, затова ли и моднопреподобната Мерил Стрийп изтръгва минорни тонове от връхната си дреха…А дантелената блуза стряска с допускането, че идва от раклата на стара британка, познавала господин Чърчил отблизо. И косата на Мерил носи дяволът, който обаче в този случай не носи нито Прада, нито ЦНСМ. Очилата са последният стон в този естетически тормоз, който свършва толкова бързо, колкото само един тийнейджър може. Орлин, Башар, Кадиев, какво ви става… Толкова много стока на витрината на този кадър, начело с любимецът ми Орлин Павлов. С тактичността на торнадо, той се е изпънал напред- истинска струна в мандолината на строя, който вероятно води. В студ и зной, в студ и зной, както се пее в песента. Синьото е толкова нелепо и така лъскаво, че прилича на твърде носена униформа на кондуктор. Черните ревери не допринасят изобщо за подобрение на ситуацията, ставаща по-забавна с до него седящият Александър Кадиев, чиито ансамбъл е прекрасен, само жалко, че са нямали неговия размер. Разтягането на този моден акордеон продължава с крайно седящият и крайно нуждаещ се от съвет Башар Рахал, комуто ако не беше така талантлив и симпатичен, щях да изведа доводи с бригадирска количка. Общо взето, всички господа приличат на насила облечени, доведени и събрани за снимка. Вярно е, че Ники Илиев е все толкова привлекателен, че да бъде поканен на вечерно кафе, но не мога да пропусна безумното съчетание на сива вратовръзка и кафяви обувки. Получава се нещо като „Мойте кафеви очи”, но в изпълнение на Райна. Богомил Гроздев, държащ края на левия фланг, показва патетичен непукизъм, позиращ разгърден, почти като някой политик на банкет. Нека някой спешно му прочете последните модни новини. Джес Конрад близо до Елтън и далеч от Принс Британската поп легенда Джес Конрад винаги е на ръба да прилича на Елтън Джон или Принс или на двамата заедно. Този сбор ще обобщи и възрастта му впрочем, но не това е темата. Сакото, избрано от някогашният секс символ, мога да сравня с буржоазна наметка за спалня, без от това сравнение да пострада бизнеса с шалтета. Джес неправилно е съчетал тази пищна и общителна хореография с черна риза а още по-неправилно според мен, с бяла папийонка. Долу се опитва да доминира бял колан, свързан безусловно с белите пасажи по-горе, но това е флирт, в какъвто не бих искал да участвам или наблюдавам. Нека направя комплимент на добрия си приятел за отличната прическа и за отсъствието и на грам боя по нея. Похвалвам Джез за стойката му на младеж, която има на уважителните 84 години.