Калин Трезийски избухна гневен за ЧНГ!Вместо традиционното пожелание

за ЧНГ, писателят Калин Терзийски изригна бесен в мрежата. Вижте кого и как подреди, при това само часове след настъпването на Новата година: [caption id="attachment_418627" align="alignright" width="225"]Калин Терзийски Калин Терзийски пак е обхванат от бесове[/caption]

"ОТКАЗВАМ ДА ЖИВЕЯ В СТРАХ В ПОЛЗА НА МРЪСНИЦИТЕ!...

Вече е започнала новата 2019 година и всички ние плъпваме по своите човешки посоки. Кой отива да оре, кой отива да сее, кой – да превежда „Престъпление и наказание” на амхарски, кой отива да пише новини за жълтите медии; кой отива да властва, кой - да робува. Всеки си се занимава със своите неща. Светът, казвам ви, е измишльотина на журналистите. А може би – и на някои по-хитри от тях, не мислите ли? Отдавна изпитвам едно не особено приятно чувство. То иде оттам, че ми се струва, че журналистите са само папагали; че ние – дето пишем и предизвикваме лек кипеж в тенджерката на езика – всъщност не сме хората, дето знаят нещата или пък ги откриват или пък са наясно с каквото и да било... Повтаряме, повтаряме, повтаряме...

Папагал е пишещият сега, пък вероятно и винаги е бил – чува разни неща, които му звучат добре, насмуква се с концепцийки, схеми на мислене, чопва оттук оттам информация за това и онова – и ето – вече е готов – благодарение на рутинната си способност да се самонавива, да си самовнушава, че това или онова „наистина го вълнува” – започва да трака на клавиатурата и да казва превъзбудено: „Ах, да знаете...да знаете – в Света станало това и това! А това, разбирате ли, означава именно онова и онова!”

И как мило и наивно прозират всичките му там прочетени оттук и оттам концепцийки и информацийки, как си личи, така да се каже, с какво е „обядвал” и какво е „закусвал”! Какви блюда е изконсумирал клетият му, обусловен мозък вчера и завчера; и сега ни ги поднася полусмлени и на нас. Същата работа съм и аз – нищо не знам за света – само превъзбудено подочувам оттук и оттам по нещо и веднага гледам да си направя генерална равносметка за целия свят! Не сме ние като тези, дето виждат сенките в пещерата, ами сме по-скоро такива, дето четат на изгорял вестник написаното от сенки, които са чували за сенките, които някои е видял, отразени на стената на пещерата. А кой ли знае действително нещо за Истинския Свят, кой би могъл да ни каже Наистина Кое Е Света? Кой има някаква глобална и поне малко по-зряла представа за това: Какво става? Затова заговорих за това, че идват работните дни...и всеки си тръгва да си прави своите си неща – защото исках да кажа, че всеки си потъва в своя си свят. И няма един свят на тоя свят, а световете са толкова, колкото са и хората, това е ясно и на децата. Затова, когато някой казва: Нещо не върви в тоя свят (държава, град), нещата са зле! – трябва веднага да се сети, че приказките му се отнасят единствено за неговия си личен свят. Ако на някой му се струва, че светът върви на зле – да поразгледа себе си. Но това, естествено, е празна работа, защото човек някак си не може да излезе от себе си. И колкото и да се опитва да види, че това, което нарича Свят е само неговия си балон – около неговата си глава – няма да успее. Никой не може да види тила си сам, нали така? А огледалата...по-добре да не навлизаме в тая тема. И така. Светът не е нещо, което можем да знаем. Знаем си само своето. Някой журналист ни написва: Светът беше изправен пред...

Да, ето го примерът: Някакъв журналист просто търсел начин да оживи ленивите си черва. Изпитвал това анално-садистично напрежение, което изпитват малките, зли и проклети дечица, които имат запек: желаещи да властват, насилстват, стискат акото си или пък злобно се изакват под леглото, за да накажат майките си; които сеят чрез акането си диво и необуздано разрушение и хаос...Ха! Та един такъв, моля ви се, написал веднага – в първите новини след посрещането на новата година, в първия работен ден по света – Заплаха от Трета световна война идва от Китай!

Аз казах още по-горе за лошото чувство. Но нека съм по-феноменологично настроен и да описвам само това, което наистина мога да описвам: това, което се случва в моята душа. Феномените на моето съзнание. И така: прочитайки това идиотско заглавие, аз си помислих поне три неща едновременно. Първото беше: Вечно ли ще бъде така, мамка му долна?! Вечно ли ще бъдем жалки пионки, даже не пионки, не и мишки, не и лабораторни бактерии...вечно ли ще бъдем лабораторна посуда за вечните експерименти на Някой Идиот? Който ни наблюдава с презрение, подсмихва се, ту ни подава малко ток – за да ни повъзбуди, ту ни пуска малко райски газ – за да ни притъпи сетивата...? Второто, което си помислих, беше именно за това, че журналистите нямат нищо общо...Че журналистите просто са марионетки без никакво мнение. Просто проводници на идеите на този Някой Идиот. И те всъщност държат мазните си ръчички на шалтера на тока и на райския газ...И за някой и друг лев са готови да пускат и да пускат...А и самите те да се гърчат от тока и да се зашеметяват от газа! Третото, което си помислих, е че преди е било: „Утре ще дойде краят на света! Гответе се!”, „Апокалипсисът идва!”, сега е „Трета световна война! Или: „Метеор приближава земята!”.

Простолюдието, дивото, бесно, окаяно, просто и оскотяло простолюдие – тоест – ние, незнаещите нищо, обикновени хора в целия свят (а има ли други?) трябва да бъдем държани изкъсо! С разни лафчета за „трети световни и краища на света”. Страх му е майката!

Страх и чувство за вина насаждайте у простолюдието и си гледайте кефа! – все едно чувам да казва Някой Идиот. Но на кого го казва? На журналистите? Едва ли...На мен не го е казвал... Да, има един вид журналисти като оня, с новината за Китай – те се чувстват големи и силни, наакани мърльовци долни; те, когато им се даде възможност да плашат другите, се чувстват направо разкошно! Като децата от лоши семейства по детските лагери, които си умират да плашат до смърт по-малките със страшни истории. Плашиш другите – и тебе вече не те е толкова страх, чувстваш се голям, силен и зрял, леле майко! Казвам си (съвсем по будистки): Докога ще позволявам тоя ефимерен свят, който на всичкото отгоре нарочно някой се опитва да направи да ми изглежда страшен – ще ми прави впечатление? Не е ли ясно, че Светът не е това, което ни подхвърлят, пускайки шалтера? Че това са само жалки опити за манипулация? Но – казвам си - именно когато не обръщаме внимание (важно е да се отчете това!)тези внушения ни въздействат най-силно.

25-ият квадрат в киното, сещате се. Невидимите реклами, нещата които „уж не забелязваме”. Те ни променят нагласите, те ни правят такива, каквито сме...не не не – нe „такива каквито сме”, а именно такива, каквито ни искат! И го правят без ние да знаем как!

Заплашителни новини – цък – и ние уж не обръщаме внимание. Но без да усетим, от утре сме по-уплашени, по-тревожни, по-отчаяни. Не остро, не. Просто така – неусетно. И това ни кара, без да звнаем точно защо – да посягаме към антидепресантите. А кои са антидепресантите в наше време, мили дами и господа? Ами как?!– кредитните ни карти! Хващаме се за тях и почваме антидепресивно да пазаруваме. Щом ще дойде краят на света – дай поне да си купим един огромен плазмен телевизор, че то се е видяло! – си казваме и тръгваме към мола. И така. Това се случва в първите работни дни на новата година. Когато всеки потегля по своята си пътека и нахлува дълбоко в своя си свят. Бъдете бдителни! Be careful! Будьте бдительны!", изригна Калин Терзийски.