Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.Младжов води в мъжката мода!
Притежател на галерия, водещ в бизнеса със земекопна техника и меценат, бизнесменът Ники Младжов отдавна е поставил високо летвата на естетиката в бизнеса и личния си живот. Отношението му към добрия вкус бе напомнено след карантината, по време на изложба в галерията му Нирвана, където Младжов се появи все така стилен. Обиколен от красиви жени, българският Амброаз Волар показа класа с избора си в черно и бяло, възпитани в странство маниери на общуване и всичко необходимо за потвърждаване имиджа му на джентълмен. Отлична компания му правят Диана Дафова в рокля цвят горчица и дъщеря и- облечена в дреха като сметанов сладолед. Дамата до Младжов - Карина, печели точки пред всички, с находчива дреха, чанта, прическа и присъствие. Актьорът Ники Сотиров заслужава отделно внимание, което за жалост ще бъде критично. 
Криминален роман за роклята на Деси Слава…? Всеки певчески жанр трябва да си има една Деси Слава. Попфолка заслужава дори повече. Ето защо… Защото така. Но все пак публиката иска обяснение, най-вече лично аз, който нямам представа защо певицата винаги избира дрехи, предназначени за друг. Вие мислите ли, че тази рокля не се сърди, че е там. Не мисли ли тя, че е на заточение и заслужава по-добра участ. Ако Богомил Райнов можеше да напише криминален роман за роклите, сигурно тази щеше да е в главната роля. За заглавието мога само да гадая. „ Отвлечената рокля”, как ви се струва… А първото изречение от този роман може би щеше да е „Роклята лежеше свита на кълбо на дъното на куфара, с който тя пое към село Долна дъбрава, община Мисирково. Ютията я удряше в ефирните и ръкави и представляваше най-близкия и палач. Кучето на задната седалка мислеше и прецени, че твърде малко е ръфало изделието, което чорбаджийката му щеше да надене само след малко. Някъде зад тях виеха сирените на полицейска кола и линейка едновременно” Сред такива видения мога само да препоръчам на певицата, че облечена така, може само да протестира на някой площад или на опашка за краве сирене. Бяло, бяло и тук там розово при Миро Отдавна исках да видя Миро в розово. С лъскави панталони вече се го виждал, но тази риза ме компенсира за всичките ми надежди да видя певеца в нещо, което мисля, че изразява същността му. Тук подредени като на парад /не казвам какъв/, се редуват оттенъци на розовото, този мъжки цвят, в какъвто съм виждал още Елтън Джон и Валери Леотниев. Благодаря на огледалото, което ми дава интифа за случващото се по гърба на талантливия певец а именно- един цветови миш миш, с вилица ли да го ядеш, с препечена филия ли да го топиш… Предницата, разгърдена като врата на баровски гараж, показва колекция косми и няколко бижута, разпилени от чевръсти пръсти, предполагам де, предполагам. Честен кръст, кръстчето е точно на мястото си, само че ако Миро беше черква. Огромната синина на ризата издава или лошо изпиране или саморазправа при ръчно изпиране. Позволявам си да допусна, че неясните фигурки околовръст са имали ясни очертания преди фаталното изпиране. Предполагам де, само предполагам. Белият панталон, белия колан, може би по-надолу има бели обувки, върху бял килим. Както се казва- Ангел си ти. Кралица на пластмасата ли е Ирис Апфел? Уместно ли е да нарека тази дама Кралицата на пластмасата, предвид герданите, при които се вижда, че материал не е пестен. Също и при гривните… Ами, тя е кралица не само на пластмасата, тя е още кралица на боичките, защото това, което може би тя приема за грим, аз усещам като латекс, тук там блажна боя, спрей. Лицето на Ирис Апфел- американска бизнессдама, интериорен дизайнер и модна икона, е наистина впечатляващо и може да се даде за пример на нашенските бабички, сложили черните забрадки след 50-та си годишнина. За пример е подобна цветова еуфория, но има опасност и от преяждане с мода, какъвто аз лично смятам е случаят тук. Очилата са тип „земля в илюминаторе” и комай единствената им роля е да объркат гледащия относно формата на лицето и да прикрият някой лицев детайл. За останалите забелязани детайли се налага да остана кавалер, иначе има какво да се спомене. Неясната дреха стил пачуърк носи много послания на самотност, на вечери в дамския клуб, на чаша вино, на бутилка вино, на скучен финал с коняк и лимузина с личен шофьор. Ирис вероятно може да си позволи всичко това в естетическия и финансов смисъл. Но остават въпросите за изопаченото, което или подчертава модния непукизъм или чертае скицата на един объркан от изобилието силует. Бачев позира като естраден певец от 80-те Едно обстоятелство спасява Бачев от напиращите върху клавиатурата ми мнения за неговия стил. Обстоятелството, че тези дни актьорът бе рожденик. Затова бих искал да му спестя по приятелски изненадата ми от тези разкошни цветя, които можеха да намерят утеха, като дамаска на някой фотьойл или да кажем, като шапка на абажур. Мариан почти никога не се е отдавал толкова на цветовете и без да съм негов изследовател /щях да живея в прозявка ако беше така/, днес съм зашлевен от избора му. Или, както обикновено се случва да е- от избора на другите. Я стилист, я роднина, я завеяна магазинерка. Но в този кадър се чувства замисъл. Чувства се концепция. Ухае на женска ръка, която никога не е готвила, но е опипвала твърде много…материи. Че сакото не е част от гардероба на актьора говорят дългите ръкави, неувереността която лъха от стойката, видимото неудобство на Мариан да е облечен по волята на друг. Ако греша, моля да бъда извинен, скъпи Марианчо и честит ти рожден ден. Но… Не позволявай друг път да те поставят на поза между розови храсти, по които няма рози. Финалното ми мнение е, че Бачев позира по начина, по който позираха за дългосвирещите си грамофонни плочи естрадните певци на соца.
Коментирай