Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.Черни точки за Рангелова
Патешко жълт панталон прохожда в сетивата ми, видели какво ли не. Скоро ще навърша 35 години /трудов стаж/ и още не мога да приема някои интерпретации на палитрата. То не беше Лили, то не беше Мили Ванили. При Рангелова нещата са винаги някак миловидни и човек може да преглътне критиката си, но днес направо се задъхвам от недоумение с тези съчетания. Простете за първото изречение, но това дори не е патешко жълто а вкиснат коктейл от лайм и слюнка от лама. Помня навремето, когато Буюклиева изгряваше, че имах подобен флумастер, с който подчертавах важните моменти в живота си. Падането на Косигин и смъртта на Андропов, например. Та, ако Нели признае, че е била звезда по онова именно време, напълно ще разбера вкуса и към този особен фосфоресциращ цвят. Нагоре обаче пристигат нови пратки от сюрпризиращи съчетания. Бяло и черно, но не само това а точки и сърца. Гледали ли сте сериала Мама… Правилно- дори там няма толкова непремислена седативност, отразена чрез текстил, кройка и цвят. Сандалите на Рангелова могат да бъдат завещани както следва- по един на Куркински и един на Чая. Толкова много черни точки, че има за всички. 
Николайчос Цитиридис и Николайчос Илиев с лош моден старт Завесата се отваря. На сцената са три български звезди или поне донякъде. Вляво Цитиридис напомня, че гръцкото може да е зависимо от американското и ако не изглежда като САЩ-ка Васева, поне е като Дийн Рийд, с когото имах честта навремето… Не искам да правя паралел с Бисер Киров, защото там пък меридианите на различност са огромни. Николайчос е поставил елече от телешки бокс, на което нито един международен бокс-турнир може да се опре. Тук се възвисяват нежните черти на една симпатична душа, която е малко ала душата ти Гълъбо, душата ти. Николайчос компенсира някои телесни липси с татуировки, но това не са тату а тири ри рам, тири ри рам. Орлин Павлов прави опит за летене над световната мода, но се приземява в полетата на конфекцията, където нито братята Райт могат да го повдигнат нито военната или селско стопанската авиация. Орлинчо си има сива блузка, подала се от всички възможни ъгли на кадъра. Това Ники Илиев ли е ? Браво. Някой е успял да го съблече по потник. За повече инструкции по темата натиснете 2. За пълно събличане натиснете 112. Синът на Мишо Белчев! Браво! Особено е приятно да бъде видян успешен млад човек, облечен така. Наследникът на Михаил и Кристина Белчева- Константин, описва чудесно маниера по който трябва да се носи артист от неговото поколение. Нещо, за което трябва първо да се направи реверанс на родителите. В месеца на абитуриентските балове, независимо от формата им по време и след карантина, Константин е симпатичен пример за мъжката част от завършващите. Без да се опира на никакви аксесоари и излишества, младият мъж постига одобрение само с риза и тъмен костюм, към които аз бих препоръчал папийонка или вратовръзка. Белчев не за първи път привлича внимание със стил, за жалост необичаен за възрастта и поколението му. Но от това лъха топлина, уважение към обществото и родителите, придава му бизнес вид, не особено разпространен сред подрастващите. Хубаво си го пее Мишо - Белчевият род го има, други да му мислят. Мантото на Гюзелева, в цвят на директорски кабинет… Това манто или каквото е облеченото при Ана Мария Гюзелева, ми разказва историята на начална учителка, тръгнала да покори големия град. Първите причини за това чувство е цвета. Цвят, труден за определяне, но определено подходящ за надпис на пакет макарони или вътрешно обзавеждане на директорски кабинет. Цветът отговаря и на представите ми за шикозни брезентени тенти по хотелите, може и рекламни чадъри на цигари и бира. Но, ето че очевидно има хора, които приемат цвета за модерен или просто са били без очила, когато са го избирали. Ана- Мария тактично е добавила гердан в същия цвят, нещо като сервиз за супа, подарен от нечакани гости, но който все някога трябва да се използва. Докато съм на кухненска тема, нека определя място на десена на блузата като мушамена покривка. Наскоро сложена, разбира се, може би леко захабена от чистене с неправилната гъба. Върху всичко това е сервирана бухнала прическа, достатъчно небрежна за да понесе шапка или поне бърз сешоар. Нямам търпение да се взирам в пръснатите навсякъде дребни аксесоари, които се събират трудно дори в двулитров миксер. Софка - сладка, модна Пепеляшка Знаех си, че карантината не се отразява добре на всекиго. Особено на свикналите да ползват сцената за модните ревюта на въображението- своето и на стилистите си. Софи Маринова звучи в си бемол мажора на рокля, смъкната директно от мрачното небе, нощни хрипове, превърнали се в дрехата на Пепеляшка. Фанфари съпътстват движението на всяка гънка а каляската, някъде като в разказа за Андрешко, е затънала в блатата на един злочест избор. Бюстието е много близко до прилика с гостоприемна кутия за бижута, приканващо отворено, каквото ви е на сърце да си го вземете. От турбуленцията в самолета на последното ми пътуване до Канарските острови, не бях изпитвал такова чувство в стомаха. Но ето, то се повтаря при вида на перата, обградили деколтето, като охранители самодеен концерт. Бляскаво юларче ала Сашка Васева, „опъва смукача” до краен предел. Напълно ли е сигурна Маринова, че всичко това е доставено от шивачка а не от магазин за еротика.Едва ще дочакам свободните от цензура канали тази нощ, за да сверя впечатлението си. Тъмън да си кажа- каква прекрасна шведска ваза в черно, а то било долната част на дрехата на Софка. Всъщност, облеченото има достойнства, които може да бъдат най-добре възприети, ако наблюдавате случващото се от селскостопански хеликоптер.
Коментирай