Денис Ризов пише рядко, но затова пък напоително и съдържателно!

Рокаджията Денис Ризов може да бъде забелязан да пише в мрежата сравнително рядко. За сметка на това обаче, постовете му винаги са повече от напоителни и съдържателни. В случая Денис не крие отвращението си към родната реалност и живота в България като цяло. Ето думите му: [caption id="attachment_409065" align="alignright" width="300"]Денис Ризов Денис Ризов сащиса всички с коментара си[/caption] "Без да искам, без да искаш, без да иска, без да искаме, без да искате, без да искат… Когато съм се родил, без да искат, са ме заразили с нещо и съм вдигнал 41 градуса температура. В следствие на това, съм получил гърч и съм оцелял някак, но явно така съм искал. От тогава нямам обеца на ухото, но едната ми зеница е малко по-голяма от другата. Обецата дойде по-късно. В училище, без да искам , трябваше да нося униформа, подобна на костюм. Беше задължително, но тогава Бийтълс ми помогнаха. Пуснах си бретон и униформата придоби друго значение. За мен. Те, без да искат, ме накараха да се опитвам да съм различен, защото иначе щях да се удавя в Ге-СеДе-то. Гадната социалистическа действителност… В казармата се сблъсках с простотията и парчета от сорта на “Има ли господ на тая земя”. Без да искат ме порязаха с машинката, когато ме наказваха с подстригване 0 номер. Там обаче се сблъсках и със Звезди и с музиката. Така, без да искам, оцелях чрез тях. В следващите години се борихме за свободата да свирим, каквото искаме, а не, каквото трябва. Ония, без да искат, ни накараха да измисляме бунтарски текстове, защото ние не искахме да живеем, както те искат. От тогава ми е обецата на ухото. Проби ми го с безопасна игла гаджето на утвърден композитор, което чуках напук. В знак на борба срещу комисиите и цензурата…

След, като някак, без да иска, дойде така наречената “свобода”, трябваше да се борим срещу чалгата. В началото не обърнах необходимото внимание. Не можех да повярвам, че такава музика ще се окаже толкова популярна и ще се превърне в мода.

А тя не само, че победи, но, ей така, без да иска, стана модел на поведение и стандарт на живот. Един от най-близките ми приятели, музикант-рокаджия, падна в жертва и аз разбрах, че сме загубили. Без да искам започнах да водя предаване по телевизията, без хората да искат да го гледат. И точно, когато мислех, че нищо по-лошо не може да се случи, чалгата дойде в живота ми, настани се удобно на дивана в хола ми и започна да се сърди, че не и обръщам достатъчно внимание. Опитах се да я разкарам, но тя ми каза, че искам да я шкартирам, защото нямам сили да я победя. Предложих и да живее с мен цял живот и да видим, кой – кого, но тя каза да я чакам, че в момента се весели. Като я изгоних, се оказа, че съм слаб и безхарактерен и не съм и в категорията. Ей така, без да искам, се оказах по-слаб от чалгата и сега няма какво друго да правя, та дойдох в Америка, да чакам кога ще дойде и тук. Без да искам...", изригна Денис Ризов.