Христо Стоичков не може да определи много от днешните футболисти като такива!Великият Христо Стоичков
постави на мястото им повечето от днешните родни футболисти. Въпреки че болшинството от тях се изживяват като чудо невиждано, Камата ги посече жестоко. Ето какво заяви той в интервю за Блиц и как се присмя на вманиачените в селфита и социални мрежи ритнитопковци: [caption id="attachment_415670" align="alignright" width="300"]
Христо Стоичков подобаващо "нахрани" днешните ритнитопковци[/caption]
"Техен проблем си е това. Аз не съм ги имал тези проблеми. Ние нямахме "Инстаграм", "Фейсбук"... Ако мислиш, че ще станеш футболист като се появиш с едно селфи, две татуировки и една обица, зачертавам го с черния флумастер.
Ако мислиш, че днес така ще прогресираш, така ще те заобичат хората - няма шанс да те заобичат, ако не тренираш от понеделник до петък и в събота и неделя на мача не покажеш какво си тренирал. Ние имахме щастието да сме в отбор с желязна дисциплина. При нас идваше Добри Джуров, генерал Матеев, Мирчо Асенов, адмирал Добрев, Георги Христов, Чолаков, Боби Станков. Само седем ви казвам, да видите за какви имена става въпрос. Когато тези хора дойдат в съблекалнята и видят какво правим, тогава вече знаем за какво става въпрос. Да дойде най-големият в държавата, да те види какво тренираш, и ако ти си като някоя марда, няма шанс да те заобичат хората. Бяхме отговорни, имаше ред и дисциплина. Когато сложехме фланелката на ЦСКА, знаехме всеки божи ден какво трябва да правим. Имахме отлични специалисти. Бат`Симо - Манол Манолов, Стоян Йорданов, Цецо Атанасов, Стоян Йорданов - едни от най-добрите в историята. Когато станаха неразбориите, които бяха подготвени, дойдоха други специалисти. Димитър Пенев, Петър Жеков, Стоил Трънков - най-големите. Те ни научиха. Идва при мен Петър Жеков и ми вика "Това трябва, това, това...". Ако не знаеш кой е Петър Жеков, ако не знаеш кой е Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Стоян Йорданов, как ще израснеш? Кой ще ти помогне? Aко не си подготвен и дойдеш само на Панчарево, там имаше една баничарница, вземеш си една баница и една боза и след един час си биеш камшика и отиваш на сладкарницата на Орлов мост... До НДК също имаше едно кафене. Там можеше да ги намериш. И сегашните са по кафенетата. А нас не можеше да ни видиш. Стояхме по 6, 7, даже и по 8 часа на Панчарево и винаги имаше какво да научиш", обяснява Христо Стоичков.
Коментирай