На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!”.

Знае се, че на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове - козунаците. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден. Именно това е денят, в който светът става свидетел на чудото - слизането на Благодатния огън. Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.   Цитирано из сп. Вести