Кандис Бушнел ни провокира с новия си роман със силно автобиографични елементи „Има ли все още секс в града“, който може да бъде разглеждан като ценен съветник за жените над 50. Но, за бога, кой приема Кандис като досаден консултант – прави това и не прави онова.

В прозата на Кандис никога не е имало и капка назидателност или кухо самочувствие, Кандис Бушнел е жива, остроумна, саркастична, не крие провалите си. А тя има провали. След като „Сексът и градът“ става световен феномен, животът й изглежда оцветен в розово. В автобиографията й вече се подреждат два филма, две шоу програми и седем издадени книги. Омъжва се, взима си куче, живее в страхотен апартамент в Манхатън, а годините на срещи в търсене на Подходящия остават далеч зад гърба й. Но идва онова Но, което животът толкова много обича в диалозите си с нас. Кандис губи майка си, кучето й умира, бракът й се проваля. Банката отказва да продължи ипотеката й, защото е сама жена над 50. Мести се от Манхатън в Кънектикът, пише три книги, които издателите й отказват. Тогава й се обажда Тина Браун (легендарната редакторка на Vanity Fair и The New Yorker) с идея за история – какво е да ходиш по срещи след 50 и кои са новите места за запознанства. След петдесет човек започваше да се приготвя за пенсиониране – да работи по-малко, да забавя крач­ката, да отделя повече време на хобитата и приятелите си, които също като теб възприемат по-спокойно съществуване. От тях не се очакваше да спортуват, да се впускат в нови бизнес начинания, да се местят в нов щат, да правят неангажиращ секс с непознати, да ги арестуват или да започват всичко отначало, но вече с една десета от ресур­сите си и в повечето случаи да се връщат, на същото социално и икономическо ниво, от което са се опитвали да се измъкнат през трийсетте и четиресетте си години. Но днес именно такъв е животът на много жени над петде­сет и шейсет. Източник Сп. Ева