Малко актьори биха били достатъчно смели да изиграят Джони Кеш, Жокера и Исус Христос. Но са малко и актьорите като Хоакин Финикс.
Докато носителят на "Оскар" се изправя пред екранния Ватерло, играейки Наполеон Бонапарт в кървавия нов биографичен филм на Ридли Скот, мнозина са тези, които му се възхищават, че, въпреки популярността си, той избягва интервютата, пази личния си живот в тайна и за кратко се подигра с всички, като се превърна в рапър...
Хоакин Финикс може най-добре да бъде описан като пълната противоположност на друга голяма холивудска звезда - Том Круз. Няма да го видите да играе чисти, добри и изцяло американски герои. Той не скача от самолети и не изпълнява каскади с мотор. Нито пък притежава усмивката на Круз. Когато той се усмихва, както го прави в "Жокера", за който заслужено спечели "Оскар", ефектът е по-скоро смразяващ, отколкото очарователен. Най-близо до това да бъде конвенционален мъж беше, когато изигра Исус (във филма "Мария Магдалена" от 2018 г.) и няколко години по-рано, когато влезе в образа на Джони Кеш (в биографичния филм от 2005 г. "Walk the Line"). Обикновено избира роли, които изискват или ръмжаща злоба, или наранено самосъжаление - или комбинация от двете.
Качествата, които носи, много ясно присъстват в играта му в епичния нов биографичен филм на Ридли Скот "Наполеон", който вече е и по родните екрани. Бонапарт на Финикс притежава тиха арогантност, непоклатима вяра в статута си на човек чертаещ съдбата - и въпреки това той също е странно неудобна и неуверена фигура, наясно със скромния си произход и обсебен от любимата си Жозефин, в ролята Ванеса Кърби.
Това не е първият път, когато Финикс играе император във филм на Ридли Скот. През 2000 г. той беше избран за ролята на Комодус, който наследи Марк Аврелий на трона на императорския Рим в "Гладиатор". Именно там актьорът внесе в героя си познатата смесица от занижена злоба и макиавелизъм.
Снимка: АP/ Apple TV+
Липсата на усмивка върху лицето му често кара хората да се чудят - нервен ли е той или недоволен? И, ако е така, защо? Мнозина си спомнят речта, която Финикс изнесе на сцената, след като през 2020 г. спечели наградата "Оскар" за главна мъжка роля, за брилянтното си превъплъщение в Жокера, в едноименния филм на Тод Филипс. Да, всеки получил шанса да говори пред стотиците хора в залата и милионите пред малките екрани за социалните каузи, зад които стои, не пропуска да го направи. Едни говорят за климата, други се противопоставят открито на войните по света, трети напомнят, че гладът продължава да убива милиони. Това, което Хоакин направи в онази емблематична за него вечер, беше да даде гласност на емоциите си така, че думите му звучаха по-скоро като молба на отчаяние, съчетана с паника. Речта му, че хората си мислим, че сме центъра на Вселената и че си позволяваме да отнемем теле от майка му, за да използваме млякото й и да го прибавяме в сутрешното си кафе, определено накара мнозина да се почувстват неловко и дискомфортно.
Мъчителният вик на Финикс някак се превърна в определящият елемент на неговото екранно присъствие. Той е актьор, който винаги играе на високо, емоционално ниво, движи се далече от утъпкания и лесен път, и навлиза вътре в тялото и душата, стигайки до места, които са едновременно радикални и разобличаващи. Когато обърнем поглед на цялата картина на кариерата му, виждаме колко общо имат всички негови роли и как той успява да превърне всеки свой герой в "мрачен, измъчен, раздразнителен и донякъде детски" човек.
В "Нея" Финикс изигра тъп, неудобен писател, който се влюбва в своя асистент с изкуствен интелект. В "Господарят" е унил, неудобен ветеран от Втората световна война, който попада под магията на лидер на тираничен култ. В "Жокера" е неудобен неудачник, който се превръща в психопатичен злодей-клоун. В "Beau Is Afraid" е неудобен маниак, който минава през безкраен пейзаж от сънища, само за да открие, че майка му, която го кастрира, е права за него. А в "Наполеон" играе унил, неудобен европейски завоевател от началото на 19-ти век, който копнее да се бие, да печели битки и да управлява Франция, въпреки че никога не е ясно защо. Ясно е обаче, едно - че Хоакин Финикс е уникален актьор.
Снимка: Getty mages
Но какво означава неговата намръщена, сатурнианска личност с лошо настроение. Какво е това, което актьорът иска да съобщи - човешката истина, която иска да разкрие? Твърдението, което актьорската му игра изглежда прави все повече и повече, е, че светът е твърде ужасен, твърде затънал в несправедливост - че има твърде много хора, които слагат мляко в кафето си - за да позволи каквото и да е удоволствие да проникне в играта му. Затова и играта му е проекция на нашето отчаяние и нашето колективно покаяние.
Независимо дали поема ролята на още един мрачен обикновен глупак, злодей от "Батман" или Наполеон, той играе сериозно пострадали хора, но това, което всъщност прави, е да проектира драматичния образ на себе си като актьор, достигащ до дълбините. Според критиката, в някои случаи този тип игра водят до невероятно изпълнения, както е в "Жокера". Не така според тях обаче стоят нещата с ленти като "Beau Is Afraid" и "Наполеон".
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Тъмнината, която обгражда живота на Хоакин и в която той е намерил своето удобно място, не се е образувала мигновено. Той е едва 3-годишен, когато със семейството му се оказват на борда на товарен кораб, плаващ от Венецуела до Маями, където да се установят завинаги. Тръгват за Америка, след като приключват с живота си в прословутия религиозен култ "Децата на Бог", ръководен от духовен лидер, наричащ себе си Мойсей.
През онези години култът все още не е потънал изцяло в тъмнината и перверзията, с които след години стана скандално известен, включително използването на секс за вербуване и предполагаемо запознаване на деца със секс в ранна възраст. Когато разбират какво се случва в малкото им общество, семейство Финикс, чието фамилно име тогава е Ботъм, напускат култа разочаровани, без пари и очакващи петото си дете, Съмър.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Товарният кораб, в който семейство Финикс пътува към новия си живот в Маями, превозва контейнер с играчки и екипажът подарява на Хоакин камионче и торта за рождения ден. "Ясно си спомням тази торта и мисля, че това беше може би първата истинска торта, която някога съм ял", разказва Финикс пред списание "Vanity Fair". "Спомням си играчките. Никога преди не бях получавал нова играчка, но наистина най-смущаващият и интензивен спомен беше това, което доведе до нашето веганство", обяснява още актьорът.
Докато плават, той и по-големите му брат и сестра, Ривър и Рейн, стават свидетели на това как някои рибари изваждат улова си от въдиците и го хвърлят яростно в пирони, забити в стената на съда. В този момент, децата осъзнават, че рибите, с които родителите им са ги хранили във Венецуела, където живеели в къща на плажа и пеели хвалебствени песни за Бога по улиците, всъщност са били същите тези безпомощни, ръфащи същества, измъчвани до смърт на палубата.
"Беше толкова насилствено, беше толкова подтискащо. Имам ярък спомен за лицето на майка ми, което... виждал съм същото лице може би друг път, когато тя беше напълно онемяла, защото й крещяхме. "Как така не ни каза, че това е рибата?" Спомням си, че сълзите се стичаха по лицето й... Тя не знаеше какво да каже", разказва той. Два месеца по-късно, след като се установяват във Флорида, цялото семейство решава да стане веган.
През 1979 г. поемат в нова посока - качени на комби и с новото фамилно име Финикс, многолюдната фамилия пристига в Холивуд, където децата се появяват в телевизионни предавания, подкрепят веганството и правата на животните. И, разбира се, започва изкачването в кариерата на красивия най-голям син Ривър Финикс.
Наблюдавайки тъмнината в творчеството на Хоакин, е изкушаващо да потърсим източника й в личната му история. До неотдавна той все още беше наричан "вторият най-известен Финикс", като името му се свързва най-тясно със смъртта на неговия легендарен брат Ривър. Обещаващият млад актьор умира през 1993 г. пред "Viper Room" на Сънсет Булевард, тогава съсобственост на Джони Деп, пред очите на Хоакин и сестра им Рейн. С годините обществената памет за брат му малко по малко избледнява и Хоакин вече е най-познатият член на фамилията Финикс, но трагедията никога не е далеч от него. Отчасти това е така, защото и репортерите не спират да го питат за покойния му брат. Но той също е дълбоко повлиян от смъртта на Ривър, въпреки че остава неохотен да начертае права линия между необичайния си произход и личната си трагедия и таланта си да обитава мрачното, увредено, насилствено и иначе пронизано от безпокойство герой, който пресъздава на екрана.
От няколко години Хоакин има причина да се радва и да се усмихва по често. Той живее с колежката си и негова годеница Руни Мара, която освен че играе бившата му съпруга в "Нея", беше и Мария Магдалена до изиграния от него Исус Христос във филма "Мария Магдалена." Докато двамата снимат "Нея" Финикс е убеден, че тя го е презирала, но по-късно научава, че тя просто е срамежлива и всъщност също го харесва.
"Тя е единственото момиче, за което съм търсил информация в интернет. Бяхме просто приятели, приятели по имейл. Никога не съм правил това. Никога не съм търсил момиче онлайн", обяснява актьорът. Двамата не просто са щастливи заедно и до днес, а през 2020 станаха родители за първи път. А на бял свят се появи той - Ривър Финикс.
Източник: dir.bg
Коментирай