Една теория, която звучи почти налудничаво – поражението на легендарната Троя е дошло от… днешните български земи.
Зная, че всички ние често се опитваме да повдигнем националното си самочувствие с твърдения от рода на „Александър Македонски е българин” или „българите са най-старата нация в света”, които не се опират на никаква научна истина. Но за странната връзка между легендарната Троя и траките има несъмнени доказателства – както в летописа на Омир, така и… на морското дъно.
През 1981 г. до българското крайбрежие започва подводната археологическа експедиция „Космос ‘81” на групата за подводни изследвания „Космос” при Научния експедиционен клуб.
Уникалното за времето си начинание, в което прохожда българската подводна археология, е организирано и финансирано от 1969 до 1983 г. от легендарното научнопопулярно списание „Космос”.
В него вземат участие проф. Велизар Велков от Археологическия институт с музей при БАН, Божидар Димитров, проф. Иван Венедиков и пионерът на леководолазното дело и подводната археология – писателят Цончо Родев, който документира приключенията и находките на екипа в книгата си „Отвъд синия праг”.
Какъв е този вълшебен ключ към тайните на Троя, който изваждат българите от морското дъно през лятото на 1981 г.? За това увлекателно е разказал самият Цончо Родев.
На 3 август българският екип не може да се похвали с плодотворен ден – гмурканията от кораба „Херсон” край Арапя, макар и с реализирани 710 минути престой под водата, носят „реколта” само от няколко нищо незначещи керамични фрагмента. „Ялова работа – спуска присъдата си Божидар Димитров. – Да отидем утре към Китен, а? Ей така, за повдигане на духа на хората.” Останалите се съгласяват.
Осъмват край някогашна Урдовиза. Така се нарича селището до 1937 г., когато комисията по преименуване към Министерския съвет погрешно схваща името като турско и го сменя с днешното Китен. Коренът „виза” или „биза” в наименованието на много крайморски селища обаче свидетелства за тракийски произход.
Някога по тези места е живяло племето кари, прочуто с бързите си кораби и успешните търговски начинания. Археологическите проучвания показват, че Урдовиза е съществувала още от праисторически времена. Но каква връзка би могла да има тя с далечната Троя?
Един ден на борда на „Херсон” настава смут. Радостни викове, суматоха. Един професор се носи из въздуха! Този професор е Велизар Велков и лети… от щастие.
Току-що сътрудникът му Янко е извадил от дъното гърне, чиято стойност не само оправдава експедицията, но и още десет като нея. Наглед нищо и никаквият учудващо добре запазен грънец, който професорът прегръща, е всъщност произведение на културата „Троя VII B2”, тоест на ръцете на хората, които според археологическите заключения преди 32 века са водили легендарната война, възпята от Омир.
Но какво прави едно троянско гърне край Урдовиза?
Отговорът може да бъде само един. Между древния Илион (другото име на Троя) и траките кари е имало търговска връзка. Това не е толкова чудно, ако приемем, че Троя наистина е била под обсада в продължение на години.
Нали е трябвало да се снабдява отнякъде с продоволствия. Не е било възможно те да се доставят от бъкащата с ахейски войници вътрешна част на страната, значи единственият отворен път е бил по море.
А Тракия е била съюзник на Троя, както знаем от самия Омир и от античния географ Страбон, който през 1. век пр.н.е. пише: „Изобщо у траките и троянците има много общи имена”, и други сходства, които според някои учени означават, че и самите троянци имат произход, свързан с този на траките.
Освен това Тракия е била житницата на древността. У Ксенофонт („Анабазис”, 5. век пр.н.е.) четем: „Храна си вземете от тракийските села – там има много ечемик, пшеница и други храни”.
Не е толкова трудно да си представим, че кадрите от пристанището Урдовиза са помагали на своите троянски братовчеди, още повече че и Омир изрично ги споменава в епоса си. Навярно хиляди гърнета като „керамиката с букели” (рогчета), открита край Китен, са пътешествали всеки месец между морското селище и обсадения град, пълни догоре с ечемик, зехтин, вино, мед и восък.
Един ден обаче доставките секнали. Какво се случило? Повече от две трети от древна Урдовиза днес се намират на морското дъно. Някакъв катаклизъм е разрушил цветущото пристанище, и то точно по времето, когато се смята, че Троя е паднала под напора на ахейците.
Вероятно става дума за страшно земетресение – културата „Троя VIh” вероятно също е паднала от земен трус около 1300 години пр.н.е., а в „Илиада” Омир пее:
„След като паднаха в битката всички най-храбри троянци, също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха, и разрушен бе градът на Приама след десет години, а пък аргийци отплаваха в своята мила родина, бог Посейдон земетръсец и Феб Аполон далнострелец дружно решиха да сринат стената посредством реките, дето извират от Ида и бурно се вливат в морето…” („Илиада”, XII песен, 13-19 стих.).
Каквото и да се е случило, пристанището изчезнало, а с него била прекъсната и пъпната връв, която позволявала на Троя да устоява толкова дълго.
Препострояването на порта би отнело много години, каквито троянците не са имали. Недоимъкът, гладът и чувството за обреченост са по-правдоподобна причина да се предаде градът от легендата за Троянския кон и хитростта на ахейците.
Като прибавим и евентуалните отражения на едно мощно земетресение и по Малоазийския бряг, получаваме пълната картина на една загубена война. Както твърди и археологът Цончо Родев, приемем ли тази хипотеза, тя вече може да се изрази с едно-единствено изречение: Троя загуби войната край… Урдовиза.
Великият малоазийски град западнал, но тракийското пристанище, напротив, процъфтявало. След продължителна криза, последвала разрушенията, то отново било изградено. При въздигането на Византия Урдовиза се превърнала във важно пристанище на империята, а после и на Първата и Втората българска държава.
Днес, когато мореплаването е модернизирано и съсредоточено в по-големите портове, Китен е просто едно малко курортно градче. Но затова пък с какво славно минало!
Източник: blitz.bg
Коментирай