Горно и Долно Уйно са две от селата с най-интересни имена, тъй като се намират много близко едно до друго и очевидно имат общ корен. Историята на имената им се оказа също доста интересна, пише Poznanieto.com.
Горно Уйно
Селото се намира на около 30 км от град Кюстендил. То се намира по поречието на река Ушийница, между Ушинска и Земенска планина. Определено в много топоними в региона започват с буквата “У”. Селото е от доста разпръснат тип, като се състои от 15 махали, като интересното е, че една от тях също се дели на 2 части – Горни и Долни Крецул.
В пиковия си период селото се е състояло от цели 33 махали, но постепенно се смалява. Една от причините е свързана с разселването по различни населени места. Населението на 19 махали бива преместено в Новопазарско, а останалите в Пловдивско, Врачанско и Плевенско.
История на Горно Уйно
Има запазени останки от антично и късноантично време, но повече се знае за неговото минало в рамките на Османската империя. Среща се под няколко имена през годините: Горно Уйно, Горна Уйна, Горне Удине, Горна Цина.
Селото става гранично с решението на Ньойския мирен договор от края на Първата световна война. Това се отразява доста негативно върху неговото развитие, тъй като създава пречки по утвърдения маршрут между Кюстендил – Враня – Ниш.
Долно Уйно
Долно Уйно е село, което, както подсказва и името му, се намира в близост до Горно Уйно. През него минава важния път между Кюстендил и Босилеград, и за разлика от горния си събрат, Долно Уйно разполага с доста по-малко махали на брой.
История на Долно Уйно
Мястото е населявано още от времето на античността, траките, славяните и българите. За първи път имаме информация за него от османските данъчни регистри, където е посочено, че е част от тимар. Това е определено обособена земя, която се е формирала на база определен доход, който дава на спахията. Това му служи като лично имение, а той има задължение да подсигурява определена бройка войници за запълване на армията на Османската империя.
Откъде идва това име “Уйно”
Местните жители разказват историята за две сестри, които били женени в двете села. Когато техният племенник ги посещавал, казвал, че единия път ще отиде при горната уйна, а другия път при долната уйна.
В други краища на България думата “уйна” се използва като диалектна форма на определен вид роднина, така че това изглежда като най-правдоподобната теория.
Другата версия е свързана с думата “уния”. Тоест, по този начин се обвързва обединението на всички тези махали в едно селищно образувание. Това се случва в рамките на Османската империя – там са записани имената на тези селищни образувания, които са станали част от тимар Горно Уйно и тимар Долно Уйно.
Източник: blitz.bg
Коментирай