В началото на 1920 г. столичната общественост бива заинтригувана от изключително интересна новина. Известният софийски зъболекар д-р Димитър Тошков е подведен под съдебна отговорност по закона за наказване виновниците за народната катастрофа.
Обвинението е, че по време на Първата световна война, когато Тошков бил депутат, успял да натрупа милиони, възползвайки се от властта си. Обстоятелствата по делото са написани от прокурор Мавров със завиден публицистичен и патриотичен патос.
В началото на септември 1915 г. малката ни и бедна държава влиза в Първата световна война, за да реализира идеала си за национално обединение. Великата задача изисква общите усилия на всички българи, а това спира нормалния живот у нас и всички грижи биват насочени към фронта.
С всеки изминал ден животът поскъпва все повече и повече. И на целия този фон на обществено-политическата сцена изскачат спекуланти, крадци и убийци, които не подбират средства, за да постигнат печалба. Някои от тези средства били достъпни за всеки безскрупулен мошеник, а други – само за търгашите, близки до управляващите.
Използването на властта от големите и малките държавни служители дразни обикновените хора, които са изпратили своите синове по бойните полета. В същото това време тилът пирува с натрупаните богатства, а храбреците загиват с надеждата, че политиците мислят за тях.
Всеки изминал ден създавал все по-голяма пропаст между фронта и тила, докато най-накрая настъпва националната катастрофа.
Сред тези користолюбиви българи бил и д-р Димитър Петров Тошков, който до лятото на 2015 г. бил зъболекар в столицата. Като такъв голяма част от пациентите му били от управляващата власт. През 1914 г. бива избран за народен представител от XVII ОНС от квотата на Либералната партия, управляваща страната в коалиционно правителство с Народолибералната и Младолибералната партия.
След като преценил добре създадените от войната условия за натрупване на капитали, депутатът регистрира търговска фирма през лятото на 2015 г.
Преди това обаче (още на 16 май 1915 г), той уговаря дружество „Нафта“ да му достави 100 вагона с газ по цена 25 лв./кг. Доставката е трябвало да бъде реализирана в рамките на три месеца. През това време обаче дружеството доставя единствено шест вагона с цистерни, които Тошков изнася светкавично за Турция.
След настъпването на общата мобилизация през септември същата година, той подава заявление до МС да му бъде разрешено да изнесе извън страната 200 вагона с цистерни газ. Заради нарасналата потребност в страната и на фронта, Тошков получава отказ. Въпреки това той изнася цистерните с газ за Цариград. Някои от вагоните били отправени към Одрин.
Така реализира печалба за над 1 млн. лева.
Отначало имал някои неприятности с турското правителство, което искало да ревизира пристигналия в Цариград газ. Тошков обаче използвал връзките си като народен представител и освобождава набързо пристигналия там газ, след което го продава.
Алчният доктор внася от Турция и някои липсващи в страната ни артикули, продажбата от които му носи огромно състояние. Той внася у нас солидно количество дървено масло, кафе, сапун и др. от които реализира огромни печалби.
На произведеното предварително следствие той признава, че е реализирал подобни сделки, но отрича да има заслуга за настъпването на националната катастрофа.
Той определя далаверите си като обикновена търговия, която не може да предизвика недоволство сред народа и на фронта.
В крайна сметка той бива осъден на строг тъмничен затвор и връщане на държавата на нечестно спечелените пари.
По-късно обаче същият военнополеви прокурор Мавров заключава, че делото трябва да бъде прекратено по недоказаност.
Източник: Уикенд
Коментирай