Юнона е последната жена в живота на покойния Нончо Водениаров, който загина по време на „Сървайвър”. Какво сподели тя за него, дъщеря си, любовта и всичко интересно в своя живот, можете да прочетете в интервюто, което певицата даде специално за нашата медия!- В тези трудни времена повечето ти колеги имат финансови трудности, защото участията им секнаха. Ти как се справяш с този проблем?
⁃ Здравейте! Днешното време е еднакво трудно за всички ни. Аз по същия начин действам в неизвестността и изпитвам същите препятствия. Не бързам да снимам проектите си, които са готови от края на миналата година, поради неясността на цялата ситуация. За момента действам по издаването на фолклорния си албум, а за видеозаснемането му, както и видеото на попфолк песента ми “По навик”, все още се чудя кога да ги осъществя. Изненадващо ще е всяко мое решение, точно такова, каквато е и обстановката в света сега. За щастие имам и друг бизнес, свързан със земеделието, на който в момента разчитам повече. Но ми предстои и участие в известен клуб в Боровец. Така че отново задвижвам паралелното колело между двете ми начинания. Все пак бизнесът носи своя смисъл, когато вложеното има своята възвръщаемост. - Какви са отношенията ти с компания „Пайнер“ и инж. Митко Димитров? Би ли последвала примера на колежките ти Камелия и Андреа, които напуснаха фирмата, за да се развиват самостоятелно? ⁃ Договорът ми с фирма „Пайнер” бе подновен неотдавна. Продължаваме да работим заедно, както последните 13 години. По втория въпрос не съм се замисляла. Относно избора на колежките ми, всеки е свободен да прави това, което мисли и смята за добре. - Не всички знаят, че ти не пееш само попфолк, но и народна музика. Кой жанр ти е повече на сърце? ⁃ Аз съм ценител на хубавата, според моите представи, музика. Имам любими песни от много жанрове. Трудно ми е да определя любим. Чувствам се добре, когато преживявам изпълнението. Тогава и оценката на публиката е по-висока. Завършила съм фолклорно пеене, но харесвам и другите жанрове. - Ще те върна с 11 години назад във времето. Не е тайна, че стана популярна като половинката на покойния Нончо Воденичаров. Ако не те притеснява, би ли споделила дали преодоля вече мъката по него? Кое най-много ти липсва от него? ⁃ На всички ни, когато загубим близък любим човек, той ни липсва, особено ако е оставил след себе си ярка следа като човек, душевност и дело, каквито Нончо остави, не само за мен, а и за много хора. Така че, както казват: “Времето лекува”, остават хубавите многобройни спомени, примерът, който ми предаде и ме накара да порасна малко по-бързо, но както хората сме устроени - лошото забравяме, доброто помним дълго. Благодарна съм, че този прекрасен човек премина през моя живот, за да науча доста неща, за да знам какво е да живея, за да съм щастлива, да знам какво точно искам и да го надграждам. - В момента има ли мъж в живота ти? Ако да, би ли разкрила нещо повече за връзката ви. ⁃ Да, има. Знаете, че не споделям много за тази част от живота ми пред вас. Това, което искам да кажа за него, е, че е абсолютното ми копие в мъжко тяло по душевност, начин на мислене, отношение към ближния си човек и света. Радвам се, че го имам до себе си, защото освен че сме почти на една възраст, вибрираме еднакво в живота и то всъщност това те прави щастлив и пълноценен човек. Общо взето като Чук и Пук сме и двамата, т.е допълваме се. [caption id="attachment_447933" align="alignleft" width="240"] Юнона в откровено интервю за Kliuki.bg[/caption] - Дъщеря ти Глория вече е тийнейджър. Как се справяш с един тийнейджър вкъщи? ⁃ Тийнейджърката ми досега е моята гордост, надявам се и бъдещето й да ни е такова. С нея в последните години се състезаваме в отличния ни успех. Аз - като вече дипломиран педагог, а тя продължава да учи в Софийско училище като отлична ученичка. Доста разумна е за възрастта си, а също и съвестна, и добра наред в лудостите на нейната възраст. Преминаваме лесно с нея този период и вече е почти на 16. - Ти имаш музикално образование, насочила ли си вече и Глория към музиката или за нея предпочиташ някаква друга професия? ⁃ Тя сама се насочи още когато беше на 4г. До ден днешен не е променила желанието си да стане зъболекар. Ето това е човек с ясност и концепция за живота си още от зародиш. И аз съм такава. Винаги съм знаела какво искам и съм го следвала и точно заради това изпитвам уважение и респект към дъщеря си. А иначе относно химията и биологията, които са доста далеч от мен, на нея като че ли са й вродени, ясни. Но и тук според мен е намесен генът от другата й баба по бащина линия. Относно музиката в нея- не й е чак такава сила. По-скоро е доста артистична, отколкото музикална. Нека ми е здрава и нека продължава така да мисли и действа. Животът ще й подари същото. - С баща й сте разделени почти от самото й раждане. Какви са отношенията ви сега, той помага ли ти в отглеждането на Глория, било то финансово или по някакъв друг начин? ⁃ Въпросът ти съдържа и отговора му. Не се разбрахме и тогава с него относно грижите, и сега продължаваме така. Търся отговорността му по съдебен ред в момента вече от почти година. Изнервя ме тромавостта на тези институции, чиито подобни дела са с ясен край и биха могли да се решават в рамките на месец, но се надявам, докато я получим, Глория да не е навършила пълнолетие. Но такава ни е системата, такъв ни е и народът. Безотговорността във всеки един аспект ме влудява. - Наскоро се дипломира като учител. Би ли споделила повече за това свое начинание? ⁃ Нека си имам дипломата, би ми послужила по-нататък. Това разбирам най-добре - това се записах да уча. Всяко начинание, независимо какво е, изисква отдаденост. Преди това една година учих международно право, но изискваше доста да му се отдам също, което ме лишаваше да бъда в кондиция за работата си, грижите за детето си. Понеже съм изпуснала възрастта и момента, в който можех да му се отдам напълно, се отказах от това образование. Не съм планувала нищо свързано с дипломата си, която скоро получих официално, но съм човек, който действа изненадващо и сама за себе си не гарантирам какво би ми хрумнало в утрешния ден. - Юнона е една от най-красивите и сексапилни певици у нас. Каква е тайната да поддържаш такава визия толкова много години? Фитнес, диети или нещо друго? ⁃ Радвам се. Благодаря за хубавите думи! Все по-трудно става. Преди слабеех с часове и влизах във форма по-бързо, но както всяко нещо, така и това изисква своето постоянство. Напоследък влизам в серии от ежедневно бягане на пътеката вкъщи по 4 км. и после с велосипеда навън, вместо с автомобил. Но имам още какво да махам от себе си от вкусните питки с масло и сирене и козунаците от април (смее се). Храня се без въглехидрати, махам захарта от кафето (не ми харесва никак без захар), както и се опитвам да махна всички плодове и съм готова. Другото е женски глезотии по салоните за красота. - Винаги ми е правило впечатление, че си изключително скромен и земен човек. Как успя да се опазиш от лошата страна на това, че те дават по-телевизията? Все пак много хора се самозабравят при най-малкия досег с популярността. ⁃ Аз имам друг поглед в тази ситуация и него ще изложа. Популярността не те кара да си арогантен, освен ако самият ти не си такъв човек. И всеки се представя такъв, какъвто всъщност е, без значение бизнеса си или това, което работи. Ако сте забелязали, първото впечатление за даден човек никога не лъже. Такъв, какъвто си го усетил тогава, такъв ще е и винаги. По пътя на популярността ти се налага да минеш и по не чак толкова леки препятствия (да не кажа и премеждия и нечисти хора), които ни се налага да преодолеем и продължим след тяхната намеса. И сега следва от душевността ти какъв би бил след лошото, което преминаваш. Важното е никога да не забравяш откъде си тръгнал и докъде би искал да стигнеш. Да не забравяш хората, които са ти помагали за това и да бъдеш благодарен. Както и че всяко нещо струва. Зависи колко искаш да платиш. За да се чувствам пълноценна в годините, стигнах до тази мъдрост - бях там, където съм поискала, пътувах където ми хрумнеше, имах възможност да си купя това, което пожелаех, детето ми го имам и е прекрасно, правех всичко, което ме кара да се чувствам добре. Върна ми се същото. Ето го щастието. - Можем ли да очакваме от теб нова песен или дори албум в скоро време? ⁃ Да, както споменах, фолклорният албум идва всеки момент. Всичко е готово още от миналата година.
Коментирай