Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.Иво Димчев се втренчва във Фреди?

С Иво Димчев човек ще повярва в зодиакалните астрални дупки. Дали защото певецът е в такава или има друга извинителна причина, но днешният му избор е потискащ поне за мен. Червеният пуловер, по скромното ми мнение- дамски, има за яка подобие на извънземна чиния, приютила фалшиви перли, подредени като табло за управление на миши конгрес. Откъсваш перличка и ти дават думата…Прическата на Димчев, според мен, внос от страна, която не произвежда тупета, е весела, направо иронична с русото си пискюлче отпред, поднесено като парче ябълкова торта без ябълките. Чудя се дали мустаците идват от същата фабрика както тупето, както и дали Фреди Меркюри би одобрил подобно напомняне за образа му. Като не забравяме, че е супер талант, може да простя частични естетическите забежки на господина, само не и обецата- източник на личното ми главоболие. Евгени Минчев Ивчева не иска да напусне лятото… Много оригинална визия при нотариус Весела Ивчева. Жена с огромно въображение, с много перспективност в избора, тя носи настроението на лятото, което не иска да си тръгне от нея. Облеклото на Весела въплъщава сезоните през които препускат цветни емоции и радост. Вижте това зелено, дало на толкова цветове възможността и страстта да изпъкнат. Пълното доверяване на материите и тяхната жизненост, жарсената бодрост на шала, копринената усмивка на роклята, предават на общуващите с нея ведрината на своето цветно съдържание. Заобиколена от изкуство и ласкавите му праметри, нотариус Ивчева се явява едновременно обект и познавач на естетика. Едно пълноценно човешко съчетание, подходящо за седмичния ми моден пример. Ризата ти, Гълъбо, ризата ти… Дойде ред да призная, че съм очарован от нещо, което Миро прави и това е… начина, по който държи устата си отворена. Усмивката- патент на звездата, също е традиционно покоряваща, както и очите му, Гълъбо, очите му, синьо насинени през сините очила. А ризата ти, Гълъбо, ризата ти, е толкова впечатляваща, че я искам за планираното ми пътуване до Тексас, където мога да срещна някой каубой и да си попеем песни на ръба на дървен коневръз. С риза като тази, направо ще се запиша за Нешвил и ще пиша текстове на дланта си. Или това на Миро е само една татуировка. Та, ризата ти Гълъбо, ризата ти, е наистина оригинална, но липсва коня ти Гълъбо, кравата ти… Шеф Манчев да послуша шеф…Минчев! Добрата стара легенда Ники Кънчев неуместно съчетава тъмносиньо с черна тениска. Отдавна пенсионираният външен шев, седи гръмко по реверите на звездата и ако Кънчев няма друго сако, можеше да прикрие издайническия шев с шал. Надоле, надоле, надоле, както казва поетът, забелязваме червен панталон, види се Ники е добре запознат с гардероба на свои предшественици, като Миодраг Иванов например. Харесвам обаче фактът, че мистър Биг брадър се намира на козметично парти, в средата на което е и бизнесдамата Диана Петрова. Тя, истина ви казвам, е истинска модна икона, непреходна във времето и пространството. Харесвам бликащите дантели в бюстието, както и мощния оргазъм на колието, така внушително, че си мисля, защо не са намерили едно и на шеф Манчев, моля да не бъде бъркан с долуподписания шеф…Минчев. Та шеф Манчев, поставен под тежестта на своя каскет, е изненадващо дори как е намерил енергия да се усмихне. Дали са му обещали черешката от тортата… Макар да е шеф в кухнята, тук шефът съм аз и разпореждам Иван да не носи никога повече черно. Казах! Годжи да носи сака цвят годжи бери В цветови такт седем осми и като истински христианин, Годжи ни се показва хрисим и подобен на един истински изповедник. Липсва само решетъчното прозорче през което да пита „Кажи, чедо” а после и „Прочети три пъти Отче наш”… Дали пък тази религиозна святост не му е подшушната от Краси Радков, така вълнуващо превъплъщаващ се в поп… Ще дойде, думам си сам самичък, това предаване толкова педантично и толкова богуподобно, че може собствена църква да си отворят. Например- Църква на молителите от седмия ден. И Годжи, както е облечен така, да добави – и от осмия, Боже и от осмия ден. Съвсем се отплеснах в тези гадания, та не споменах сакото годжиево – пепел от пепел, гледано през пепеляв прозорец. Меки райета шетат по плата, ама може и паяжини да са, знам ли. Ризата комай е в мастилен цвят, близо до лист индиго, цвят с който свързваме копирането а не оригинала. Вратовръзката веднага да отиде на съд и да остане там като писар. Не виждам друго бъдеще за нея, воистина.