Журналистката Калина Паскалева за сетен път показа, че е на мнението на властта, която пуска свободно бежанци по нашите земи!

"Българинът се страхува от бежанците, без да ги е видял лице в лице. Следи с интерес новините за терористични атаки из европейските столици и публикува във фейсбук статуси за световен мир. Тайно се моли по неговите ширини да не се случи атентат, отнемащ живота на невинни граждани. В същото време езикът на омразата се подклажда от медиите, тъй като играта с човешкия страх винаги е била печеливша карта за рейтинг, било то телевизионен или опозиционен. Бяхме свидели на различни интерпретации на обръщението за бежанците и молитвата за мир на папа Франциск, който направи историческо посещение в България преди седмица. [caption id="attachment_425856" align="alignleft" width="300"]Калина Паскалева Калина Паскалева подкрепя бежанците[/caption] Всъщност в Европа нашата страна често се дава за пример заради успешното опазване на границата ни с Турция от мигрантската вълна. Ние сме затворили пътищата на нелегално опитващите се да преминат през нашите земи по пътя си към сърцето на Европа. Много от мигрантите нямат образование, семейство е избито, домът им е напълно разрушен. Единственият начин да оцелеят е , като бягат. Някои от тях преминават КПП-тата легално. В европейските градове те се заселват в “техните” си квартали и остават капсуловани там, защото местното население не винаги е добронамерено и отворено към тяхната интеграция, макар да е ясно, че отритнеш ли ги, те ще влязат в отбранителен режим. Една част от обществото смята бежанците за неканени пришълци, дошли да навредят. Още помним кадрите, които всички световни медии излъчиха на 18 март 2016 година от квартал “Моленбек” в Брюксел при залавянето на парижкия атентатор Салех Абдеслам. Още тогава журналистите кръстиха един от най-бедните райони на Белгия “гнездото на джихадистите”. Там днес живеят близо 95 000 жители от повече от сто националности, които твърдят, че не е “точно така, както го изкарват във вестниците.” Още щом слязох от метрото на станция “ Graaf de Vlaanderen”, на две спирки от центъра на Брюксел, попитах млада афроамериканка с бебе на ръце къде е “Моленбек”, а тя ми се усмихна и ми отговори: “Навсякъде около теб. Заповядай!”. След пет метра се озовах на огромен площад, а магазините тъкмо отваряха. Табелите и рекламите бяха само на арабски, а повечето жени, с които се разминавах бяха с бурки. Не срещнах много мъже по улиците, те бяха или зад щандовете на хранителните магазини или зад тези за битови стоки. Кварталът не изглеждаше много оживен. Сградите изглеждаха като че ли никой не живее в тях - спуснати завеси или щори се виждаха от всички прозорци. Разминах се с няколко полицейски патрулки, които явно извършваха дежурния си патрул. Не срещнах и много европейци, а местните гледаха недоброжелюбно и с особено внимание към фотоапарата ми. Личеше си, че не им е приятно някой да ги снима, но не ми и направиха забележка. Из “Моленбек” не се чуваше френска реч, освен от устата на един марокански сладкар и две мюсюлманки. Арабска музика звучеше от всяка сергия и магазин. Влязох да разгледам една от тясните улички. От централния път се виждаше огромна жилищна сграда със снимки на чернокожи деца. Имаше поставена табела “ Habitat et humanisme” (“Habitat & Humanisme” е организация, която работи за жилищно настаняване, интеграция и създаване на социални връзки). Оказа се, че вътре има 17 жилища, които постоянно се пълнят с хора в несигурна ситуация. Три години след като “Моленбек” беше кръстен от журналистите “гнездото на джихадистите” той изглежда като парче земя, в която мюсюлманите се опитват да се интегрират в Европа по ислямски." Източник: Фейсбук