Емил Кошлуков лудна по непозната красавица на Коледа
Програмният директор на БНТ Емил Кошлуков се размечта точно на светлия християнски празник. Но не за тази, а за миналата Коледа, когато срещнал мистериозна красавица. [caption id="attachment_418295" align="alignright" width="300"]
Емил Кошлуков се размечта за неизвестна красавица[/caption] Какво се е случило по-нататък не се знае, но той сподели трепетите си в мрежата: „Това е от предишна Коледа, но – да ме прощава Селинджър – когато една жена е красива, кой ти гледа календара? Пиано бар. Вървят джаз стандарти – умерено веселие. Тръгват руски частушки, тип Чебурашка и „..пока, пока, покачивая перьями на шляпах…“ Заря! Инвалиди прохождат, шопарът до мен се тресе на стола, лелки с грейнали лица пляскат и пеят, юнаци се прегръщат, абе като в кървавото писмо на Каблешков, но без знаме. Викам си, сега ще дръпнат една земля в илюминаторе и едни милион алых роз, и ще се куртулисат. Хора, истина ви казвам – започнаха ако умра ил’ загина! Заклевам се! Девойката на шопара до мен ми казва с умерен възторг: – Това е най-великата македонска песен! Отстрани шопарът пее, прединфарктно и себеотдадено, така че мога да си говоря с нея: – Тази е толкова македонска, колкото и „Имала майка едно ми чедо“ е българска, и двете са държавна политика… – но не довършвам, защото девойката вече се е сетила: – Айде да изпеят за Никола, мило, моля те! Имала мааайка едно ми чееедо… – затананиква му тя, шопарът обърсва чело, свисти една минута, докато поеме въздух и отвръща: – Йес, бейби, голямо парче е тая Никола. Шш, пианиста, я дай Никола партизанчето бе! – и пуска в чашата банкнота. Пианистът дава Никола партизанчето. Пак заря! Целият бар пее хорово, с блеснали очи. Девойката се обръща отново към мен: – Как се сети, значи! А ти тук за Коледа ли си дошъл? Поглеждам я, за миг се замислям, после казвам, че съм за Коледа, но не познавам никой в града, ще се радвам да пием кафе утре и т.н., знаете етюда. Тя казва, че обикновено пие кафе в 12.00 в онова кафене, знам ли къде е, аз знам, а утре пак ли в дванадесет, о да, пак на обяд пие кафе, с приятелки, ок, направо там ще се видим, значи до утре, ами до утре, направо там… Аха, вече свършва песента, тя се обръща към нейния, пиано бар с музиканти и хора наоколо, съвсем прилично място, нелошо…“, размечта се Емил Кошлуков.
Коментирай