Лияна Панделиева изригна срещу нелеп репортаж!
Журналистката Лияна Панделиева изригна срещу поредната недомислица на колегите си по медията. И той бе за дете, което паднало и се ударило на детска площадка. Ето коментара й по въпроса: [caption id="attachment_412160" align="alignright" width="300"] Лияна Панделиева изригна срещу поредния безумен репортаж[/caption] „Пореден малоумен репортаж: На опасна площадка за игра, много опасна, страшно опасна, някакво дете паднало и си ударило главата. Да го направим просто: Ако искате детето да не пада никога и да не се удря в опасен асфалт, опасни камъни, опасни дървета, в целия опасен свят, вържете го на стол и го дръжте вързано до пълнолетие. Тогава то ще се качи на кола и ще се размаже в каквото намери за добре, просто защото ще е полудяло. Замислих се колко невероятни дивотии съм направила като малка, за които родителите ми никога не са разбрали. Да разкажа за Невена. Бяхме цяла сюрия деца на голямото кълбо пред блока. Били сме на не повече от 8 годинки. Невена започна да се спуска с главата надолу по вътрешната ос на кълбото и се изтряска с пълна мощ на темето си. Дори не се разплака, само ни гледаше и мигаше. А ние се смеехме. Невена се надигна да си ходи и краката й се подгънаха. Усетихме, че нещо не е наред и я повлякохме към тях – всеки хванал по някой крайник, на практика я влачехме по земята. Тя обаче повърна. Осъзнахме, че работите не отиват на добре и я качихме до тях, сложихме я да легне и започнахме да се сменяме да стоим при нея, докато се прибра майка й. Тя повърна още два пъти, но вече бяхме организирали нещата така, че да не оставяме мръсотия. Били сме малки деца с усещане за грижа за другарчето. Невена се оказа със сериозно мозъчно сътресение. На никого не хрумна, че за ситуацията е отговорен друг, освен самата Невена. У дома ми казаха, че трябва да внимавам какво правя, защото мога и много да пострадам, но съм постъпила добре, като съм помагала на приятелката си. Толкоз. Не знам какво искат днешните мами. Да няма площадки, да няма люлки, да няма катерушки, по възможност да няма дървета, да няма камъни, да няма огради, да няма рампи. Тази фалшива претенциозност е изтощителна и невероятно глупава. Децата падат и винаги ще падат. Децата влагат огромно усилие в опита си да проверят дали могат и колко могат. Деца, пазени като писани яйца в ранната си възраст загиват, като си правят опасно селфи. Колкото по-рано детето се научи що е то риск, какво означава да те заболи, толкова по-смислени решения ще взима, когато стане самостоятелно и мама не е нон стоп зад гърба му. Доволна съм, че никога и за нищо не спрях дъщеря си – катерене на високо, падане от люлка, летящи падания с ролери, търкаляне по каменисти пътеки… Бях там, ако се наложи да спасявам, но не и да я държа, не и да й казвам „Не може!“ Днес вече голямата ми пораснала любов пътува по много рисковите места по света и го прави с отговорността на човек, който знае: Ако не мисли какво прави, бедата е гарантирана. До кога общината ще е виновна за това, че децата са просто деца?“, разпали се Лияна Панделиева.
Коментирай