Д-р Неделя Щонова разказа една истинска история, която хваща директно за гърлото!Неделя Щонова запали мрежата

преди часове, а постът й е споделян от стотици и дори хиляди българи. Красивата лекарка припомни история, която за жалост малцина знаят. А именно за подвига на едва 26-годишен лекар, дал живота си за другите. [caption id="attachment_411511" align="alignright" width="201"]Неделя Щонова Неделя Щонова трогна до сълзи хиляди хора с подвига на д-р Черкезов[/caption] Това е историята на д-р Стефан Черкезов, която е добре да знаем и помним. Защото в наши дни подобни хора и постъпки се броят на пръстите на едната ни ръка. Ето какво разказа Неделя Щонова:

"Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов. Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус. На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица.

15 август. Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея. Винаги, когато разказвам тази история, ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам. От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост. Хващаме дъщеря ни Лили за ръцете и заедно с моя прекрасен съпруг Вальо, родом от Велико Търново, я водим в многопрофилната областна болница. Тя носи името на д-р Стефан Черкезов. Стоим с часове пред паметника и си говорим. За стойността на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите. В тази болница татко Митко / д-р Димитър Маринов, бащата на Вальо / 30 години е бил ръководител на отделението по педиатрия. Поклон!

На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг. В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора.

Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо. А самият д-р Черкезов се качва в автобуса. На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора. Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората. Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.

И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.

Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата. Пристига в хирургичното отделение.

Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: - Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти!

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия. Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:

- Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!

По време на катастрофата, съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца. След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си. После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос и гърло“. Живее и работи в Германия. Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие. И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея. През 2005 г. датата 15 август, съвпадаща с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е обявена за Национален ден на спасението", разказа д-р Неделя Щонова, а постът й продължана да бъде споделян от стотици потребители в мрежата. Поклон!