Независимост – това звучи гордо

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля – да бъде според както той иска… Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!

(Из: Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България)

Днес, на 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на Царство България. Само няколко месеца по-късно – през пролетта на 1909 г. за първи път нашата толкова мъчително извоювана свобода е призната от Османската империя и от Великите сили. След Берлинският договор от 1878 г. Княжество България остава васално на Османската империя.
Заради това, че е васално княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи по всяко време е можела да се извършва намеса – правителството
нямало право да сключва договори, заеми и конвенции без да потърси посредничеството на турското правителство. Много години след 1878 г. българската държава имала за цел обезсилване на този режим. Надеждите за провъзгласяване на българската независимост се засилили още след Съединението през 1885 г. Същинската подготовка започнала след 1903 г.
Князът и българската дипломация предприели проучване сред Великите сили, за да проверят каква би била реакцията от провъзгласяване на независимостта. Статуквото на Балканите, до този момент поддържано от Австро-Унгария можело да претърпи благоприятни за България промени.
Така на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“, издигната в старата българска столица Велико Търново от цар Иван Асен II, княз Фердинанд за първи път прочита Манифеста за обявяването на Независимостта. На хълма Царевец пред хиляди хора министър-председателят Малинов прочита манифеста, а на 15 октомври Манифестът вече е обявен и в Народното събрание в София.
Резултатът от събитието в Цариград и Европа е предвидена реакция – заплахи за търговска война, митнически затруднения, икономически санкции и дори с въоръжена агресия.
Първоначално руският император Николай II нарича извършеното от княз Фердинанд за „акт на маниак“. След това обаче руската дипломация демонстрира благосклонност и добронамереност. С решаващата помощ на руското правителство са уредени политическите и финансовите проблеми с Турция. Така през март 1909 г. европейските правителства признават Независимостта.
България става царство и признат пълноправен участник в международните отношения.